Елвис е в сградата

Във входа ни осветлението не е автоматично. Ами то и да е, ще стои като лачените обувки на дама, облечена с анцуг. Както и да е. Все има някоя незагасена лампочка. Най-честият нарушител е моето съпружеско тяло, заради което Лиляна беше написала бележка, надлежно залепена с тиксо на стената над ключа: "Моля, загасете осветлението!"

И отварям една скобка по повод личната ми страст към бележките:

Сещам се, че на времето, когато бяхме още млада клетка на обществото, или по-скоро връзката ни беше в предпубертетската си възраст, аз бях решила да дисциплинирам въпросния нарушител, като лепя на всякъде напомнителни бележки. Така, например, на чашата с паста и четки за зъби, залепвах бележка: "Затвори пастата за зъби с капачката за паста за зъби!" Всяко изречение беше добре премислено, така щото да не намирам капачката на крема за бръснене върху пастата и обратното. И така нататък, та чак до бележка, залепена на страничната дъска на раклата, която стоеше зад главите ни: "Сексът започва с любовна игра!".

Затварям скобката.

Та... тази бележка вършеше работа за едно известно време, в което със смях гасехме осветлението. После минахме на етап, подминавайки, да си мърморим един-друг: "Моля загасете осветлението!", на което другият отговаряше: "Е, нали ще излизаме пак."

Тази вечер:

Подминаваме ключа. Бележката отдавна я няма, но не пречи да я виждаме във въображението си. Виждам я там и питам Начката:

- Защо не загаси осветлението?

- Ами... Елвис е в сградата!

Както винаги зацепвам секунди по-късно и започвам да се хиля като напушена. Той също. И си мърмори:

- Мхм. Елвис е тук. Мхм. Като напусне сградата няма да свети ... лампата...