Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

17.03.2019 г.

Личният ми опит с новите методи за лечение на перитонеална карциноматоза HIPEC, PIPEC и т.н.

Шегувам се с приятелите от Клуба за борба с рака, че вече мога да работя като тези, които пишат рецензии за ресторантите, преструвайки се на клиенти. Таен клиент по болниците, демек. Ще разкажа за самата болница Тракия Парк гр. Стара Загора в отделна публикация и ще допълня тази информация и в публикацията с личното ми мнение за болници и специалисти.

Тук ще разкажа за новопридобития си опит с новите методи за лечение на тумори в корема, и най-вече за лечение на упоритата перитонеална карциноматоза. Но преди това да се върна малко назад:

След продължително лечение с комбинации на цисплатина с други лекарства при мен се открои устойчива тенденция към повишаване на креатинина. Цисплатината прави тези безобразия, тъй като минава изцяло през бъбреците, каквото и точно да значи това.

Но тя още работи при мен. Бавно, постепенно. Но маркерът СА 125 падна от над 500 до около 80. Не бях сигурна какво точно искам. Определено исках терапевтична пауза, като се надявах, че една почивка от поне 2 месеца ще доведе до понижаване на креатинина и на туморния маркер. Отварям скоба: Защо очаквам да падне и маркерът? Ами защото веече се е случвало нееднократно маркерът чувствително да пада именно по време на пауза в лечението. И на какво може да се дължи - ами предполага се, че на постепенното измиване и изчистване на организма от свободно циркулиращи, разпаднали се туморни клетки. Просто трябва време за да може те да напуснат организма и да спрат да се отразяват на стойностите на туморния маркер.

Да, обаче, лекуващата ме в Сити Клиник се разтревожи от повишаването на креатинина и на онкосъвет решили да ми приложат Винорелбин. Той е предназначен за лечение на други видове рак, не за рак на яйчника. Но в показанията му е посочено, че се ползва и при полихимиотерапия, т.е. при твърде продължителна химиотерапия. Целта била хем да дадем почивка на организма, хем да не съм без нищо. Лекуващата ме ми каза, че всъщност, много добре повлиявал яйчникови карциноми. Само че той се прилага по схема: на първи ден и на осми ден - това е един курс. След това на 21-ви ден започва втори курс. Това значеше, че в един месец ще трябва да бъда на вливка 3-4 пъти. Е каква почивка е това? Една единствена светла седмица в месеца да имам. След първото вливане аз отказах тази терапия, още повече, че изтерзаните ми вени реагираха доста остро на този препарат и ме докараха до едно болезнено възпаление. Така че помолих да помислят за друг вариант за "почивка".

Резултатът беше, че проф. Дудов най - после реши, че е подходящо да ме насочи за консултация с проф. Юлиянов и процедурите от типа на HIPEC, PIPEC и една, която наричат EPEC, но не знам дали точно така се изписва.

Преди повече от година, той не бе склонен да ме насочи за тези процедури. Аз знаех за тях, но реших, че ще си го пазя за кос за по-нататък. В България те се прилагаха от твърде скоро, което  според мен значеше, че не са натрупали достатъчно опит и ми се струваше рисковано.

Но сега бяхме постигнали някаква устойчивост. Маркерът се задържаше на около 80 в продължение на повече от половин година, метаболитната активност на перитонеалните лезии също спадна значително, в сравнение с началото на лечението. Бях в добро общо състояние, но с унищожени вени. Така че ме посъветваха да се консултирам с проф. Юлиянов.

Няма да навлизам в подробности от къде го познавам лично, макар че той не ме помни, но имах преки и косвени причини да му имам доверие и да го харесвам. Смятам, че е изключително амбициозен, умен, способен, компетентен коремен хирург с интереси в областта на онкологията, решителен и смел. На консултацията очаквах да позволи леко скъсяване на дистанцията, съответно да е по-словоохотлив, но той запази дистанция и, въпреки желанието ми, не навлезе в теорията на медицинските вероятности.

Преди време тук бях поствала информация за тези нови методи. Сега ще разкажа какво научих чрез опита си за тях.

За да се приложи една или няколко от тези процедури на даден пациент се изисква изчисляването на един индекс. Ще го срещнете като PCI. Той обобщава информация за състоянието на пациента,  рисковете, както и предполага някакви очаквания за ефективността на процедурите при този пациент. Може да не го описвам правилно, но е нещо такова. От този индекс зависи дали професорът ще приложи процедурата или не. 


Редактирам и допълвам малко инфо за индекса PCI, която прочетох ТУК. Накратко, това, което разбрах: Коремната зона е условно разделена на 13 зони. Във всяка от тях се измерва най-големия тумор и се сумират точки, в зависимост от големината на туморите. Ще ги видите в линка. Максималния индекс е 13 зони по 3 точки, т.е. 39 точки. Колкото по-висок е той, толкова по рисково е за пациента и ефективността, която може да се очаква е по-ниска.

При мен индексът, който е посочил професора е 2. Но лезията, която е изрязал от пикочен мехур е 2/2 мм. Съгласно информацията в линка, индексът следва да е 1, тъй като е под 0,5 см. и не е описано нищо друго, което да е установил лапароскопски в някоя от другите 12 зони. След предстоящата ми среща с него, ще редактирам/допълня отново.

Тези методи са подходящи при лечение най-вече на перитонеална карциноматоза, независимо от произхода й, както и за лечение на раковете по коремните органи. Перитонеалната карциноматоза при мен е следствие от рака на яйчника, причинена е от първичното заболяване. Тези мети са изключително упорити. За това лечението им с венозна химия продължава безкрайно. При венозната химия не може да се приложат високи концентрации на лекарствата, тъй като тя минава през мозъка и цялото тяло и нанася увреди на целия организъм. Но венозната химия е единственият вариант, тогава когато има и далечни метастази.

Метастазите при мен са само в перитонеума. За това е подходящо коремът да се отвори и да се приложи химиотерапия локално. Това позволява много по-високи дози химия, като в същото време страничните й ефекти се усещат много по-слабо, при много по-висока ефективност. 

Принципно идеята на метода е малко по-друга. При препоръчано оперативно лечение да се използва възможността за локално прилагане на химия, а не обратното. Т.е. не следва да се гледа като на самоцел локалното прилагане на химия. Но поради високата ефективност на метода, на практика точно така се получава. Хирургът е хирург. Той отваря корема за да редуцира туморната маса. И ползва момента за да приложи и химия.

Както и да е. Подходът е следният, поне при мен, като уточнявам, че моят индекс е много нисък, което било много добре, колкото и да звучи абстрактно: 

1. Хирурзите на образни изследвания не вярват. Каквито и да са образните изследвания не могат да бъдат толкова точни, колкото огледът на място. Съответно, започва се с диагностична лапароскопия. След като огледа корема, хирургът изчислява въпросния коефициент и преценява дали още в този момент да приложи аерозолна химиотерапия, означена със съкращението PIPEC. 

Скоба: Предполагам знаете, че диагностичната лапароскопия е вид лека операция с бързо възстановяване. Правят се две дупки в корема, през които минава камера и някакъв инструмент. Ако се наложи лека редукция, кръцкане някакво минимално, правят трета дупка и това вече се нарича оперативна лапароскопия.

Та, през тези дупки се впръсква съответното лекарство в газообразен вид. Това е PIPEC. При мен е бил приложен епирубицин - това установих, след като си видях епикризата. 

2. Възможно е лекарят да прецени, че може да приложи и така наречените Епеци, ако правилно го произнасям. В постоперативния период се оставя дрен в корема, през който след преценка лекарят излива химиотерапията в корема в течно състояние. Тя престоява определено време, като в първите 6 часа пациентът трябва да лежи и да се завърта на ляво и на дясно през 30 минути, за да може препаратът да облее добре цялата коремна кухина. След тези 6 часа не е толкова важно да се въртите. На следващия ден, поне при мене, количеството, което организмът не го е резорбирал, се оставя да изтече навън. през същия този дрен. Обикновено навън изтича минимално количество. По-голямата част се резорбира в корема. При мен тази процедура се приложи през един ден от лапароскопията и лекарството беше Паклитаксел. 

Скоба: Цисплатина и Паклитаксел е класическа и ефективна схема за лечение на яйчникови карциноми от първа линия по медицински стандарт. С тази комбинация преди 13 години бях напълно ОК след 6-7 месеца лечение и бях добре 6 години. Но рядко ми я прилагаха след рецидива. Не знам точно защо. Поне венозно приложена не е лека за понасяне. Възможно е да се е развила и някаква резистентност към точно тази комбинация. Не знам. Доколкото съм разбрала, цисплатината се прилага в различни комбинации за да се избегне резистентност към нея. Т.е.  смесването й с други агенти правят лек финт на туморните клетки и те не успяват да привикнат към нея.

3. Възможно е по време на лапарото да се изреже нещо и да се изготви нова хистология. Това се е случило и при мен. Още не знам резултата, но не се съмнявам, че си е с произход първичния ми рак.

4. След определен възстановителен период, около месец след лапароскопията, може да се насрочи нова операция. Този път в по-голям обем, т.е. с голям разрез. По време на тази операция идеята е да се отстрани оперативно още каквото може и да се приложи HIPEC - под налягане се влива течна химиотерапия, нагорещена до висока температура, от което може да се очаква окончателно справяне с проблема перитонеални мети. Нагорещената химия облива корема по време на самата операция. Още не знам за колко време и колко пъти ще премине химията през моя собствен корем. 

5.Операцията е продължила 8 часа, почистени са видимите метастази в чревните бримки и други. Химията се  е въртяла в корема ми около час. Приложили са карбоплатина.

6. Възстановяването беше тежко. Още повече, че при мен се наложи повторна операция,заради усложнения от първата. Не обвинявам никого. Просто се случват понякога тези неща.

7. Година по-късно от операцията ПЕТ скенерът показва чист корем!


За мнението ми за болницата и професор Юлиянов, публикация ще пусна като ми дойде музата.

Дано поне нещо от всичко написано е полезно за вас!

Напомням, че щъкам по тази земя вече 13 години от поставяне на диагнозата! Медицината се развива и има надежда, приятели!

Успех!

3 коментара:

  1. Здравейте! Подложихте ли се на HIPEK терапия?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте,

      Да. Мисля, че на Вас отговорих по мейла.

      Знам, че няма много споделен опит в нета. Някой ден ще напиша публикация с още информация по въпроса.

      Още веднъж пожелавам успех!

      Изтриване
  2. Здравей Ekna,майка ми е със същото заболяване и с мета по перитониума. Направихме консултация с проф.Юлиянов.Тази седмица й предстои лапароскопия и каза,че ,,може да впръскат химиотерапевтици,, за Hipec не коментира нищо,маже бе след като огледа лалапароскопс.Бих се радвала ако ми дадеш повече информация и за Pipec и за Hipec,за възстановителния период,за това след тях продължи ли с хт и всичко,което би ни било от полза,за да излезем от този омагьосан кръг.

    ОтговорИзтриване