Пазете сееее! Минавам аз. На ски!

Наскоро четох една публикация на Красита за опитите й да прокара ски. Всички, които я прочетоха покрай мен, си умряха от смях. Има нещо такова. Но, както каза сестра ми: Много общо има, освен отказването!

Та, да, важното е да не се отказваме и да оценим всичко онова, което, освен самото каране на ски, представлява ски-ваканцията! Човек трябва да пробва поне няколко пъти, за да разбере. Чистият въздух, свежият сняг и, дори, ако щете вярвайте, но всички тези цветни ски-екипи... като цветотерапия е!

И аз още се уча, но се забавлявам през цялото време, независимо, че ми е трудно. А добре, че си имам зет като мед, та да мога да се видя отстрани. Пустото "рало" кога ли ще успея да го изключа...

За "Дирижабълите" и Хората

Мишоците. Които, всъщност, били джербили. Но, Леля все ги нарича Дирижабъли.

Тази нощ Леля спа в хола, където спят и Дирижаблите.

Те, всъщност, много не спят, обаче. Леля преброи около 56 вида звуци, които издават, докато ровчат. Така, Леля реши, че те се опитват да организират бягство от Затвора. Особено я обезпокои един ритмично издаван звук, сякаш Дирижаблите повдигат вратичката на клетката, но не успяват да я отворят докрай и тя се спуска обратно като гилотинка.

Леля, вместо да спи, се разтревожи, че бягството може да е успешно... А тогава това ще натъжи малчуганите и ще причини големи щети на мебели и кабели (любопитна подробност е, че и двете думи завършват на "бели", което, в случая се произнася като "белИ".)

И... така и стана... Джери, или Том, не се знае, щото са като еднояйчни близнаци, а и вероятно са такива, избяга! Избяга!!!

Какво облекчение, че на сутринта, това се оказа само един сън.

Да бяхте видели, само, личицата на децата, когато им казах, че тази нощ мишката избяга... преди да разберат, че Леля тази нощ просто оплете дебело въже между реалност и сън.