Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Показват се публикациите с етикет Детето-творец. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Детето-творец. Показване на всички публикации

11.11.2014 г.

Рисуване с ръце

И ето ни пак - гоним бесове с изкуство.

Този път мама беше купила специални боички за рисуване с ръце.



Естествено, че не можех да снимам процеса. Самата аз така се бях увлякла в играта, че бях намазана до уши.



Синьо-червените са на Малкия принц. Колкото и да му пробутвах други цветове, творецът в него тази вечер мислеше в синьо и червено. Но пък така той, съвсем самостоятелно, откри виолетовия цвят. Много сладко възкликна, пленен от това откритие, което беше по целите му ръце, почти до лактите. Така ползите бяха двойни, защото научихме и за изкуството "боди арт". Едва върнахме вниманието му към хартията като обект за оцветяване и рисуване.

Големият принц пък беше на вълна патета. Направи и едно чудесно слънце, а после забеляза, че то е в долната част на листа, а горе летят птички. Така стигнахме до извода, че това е един прекрасен залез. Затрудни ме с въпроса как се прави кафяво. Ето, че и леля научи нещо ново. Накрая беше много разочарован, защото тъкмо в главата му изплува прелестна картина с красиво синьо небе и синьо море, рибки и патета, и боите взеха, че свършиха.


А това пък са нашите шедьоври:

Ръчичка на Малкия принц и ръчичка на Големия принц.

























Ръчичка на Големия принц, отпечатана и от другата страна, или т. нар. монотипия:




20.10.2014 г.

"Руки творят - душа отдыхает"

Или как сложихме лудориите, високочестотното пищене и замерянето с играчки на пауза.

 

Гердан и гривна от макарони за мама. 

 

Не се сетих да заснема първия етап. Тук ще видите втория. Първият беше оцветяването и е дори по-забавен. 

 

Но ние магарето в калта не си оставяме. Нямахме търпение да завършим творението.

 

Интересно е да ги наблюдаваш и особено ме зарадва по-малкият ми племенник, защото той е само на 2,5 г., а е толкова прецизен! С малките си пръстчета държи този мъничък макарон и нежно и деликатно топи четката в боята, а после така умело я нанася върху макарона. Цветовете му бяха чисти и ясни, предимно в гълъбово-синя гама.

 

А големият, който няма още 5, вече знае, че розово се получава, когато смесиш бяло и червено. Също така, че след като обилно си натопил четката в червено, не бива да зацапваш другите бои, а трябва да ги смесиш настрани в капачето на боичките. 

 

Не се чува ни гък, ни мък. Само от време на време откривателството избликва под формата на възторг от получен нов цвят и краен резултат. Макаронче, след макаронче. 

 

Мама много ще се зарадва, когато се върне от командировка.



 


Гердан от кламери за леля

 

Чудесен пъстър гердан от цветни кламери си ми сътворил, дете! А и вече знаеш що е то "кламер" и за какво се използва! 


 * * * 

- Лельо, много е хубава тази дума "глина", виж само как звучи Г л и н а... 
- Мдаа, хайде да експериментираме с нея.

А сега вече знаеш и думата "експериментираме".