Такаааа...
Прибрах се благополучно. Лори изпя "одата на радостта", която, всъщност, беше кахърна като португалско фадо. После ме помоли да я нахраня, не че беше гладна, но това е свят символ на моето прибиране, което, на практика, слага удивителна на моето отсъствие. Разбира се, не пропуснахме и последния важен етап - следобедно обмъркване, което, в ден като този, е протяжно и напоително, и вече обхваща част от вечерта. Току присягах с едната ръка да отворя лаптопа, но то не помръдва, сгушило се в подмишницата ми, върху затопления халат.
Имаме домашна да пишем, скъпо мое котенце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар