Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

29.09.2018 г.

Разделите с Лори

Такаааа...

Прибрах се благополучно. Лори изпя "одата на радостта", която, всъщност, беше кахърна като португалско фадо. После ме помоли да я нахраня, не че беше гладна, но това е свят символ на моето прибиране, което, на практика, слага удивителна на моето отсъствие. Разбира се, не пропуснахме и последния важен етап - следобедно обмъркване, което, в ден като този, е протяжно и напоително, и вече обхваща част от вечерта. Току присягах с едната ръка да отворя лаптопа, но то не помръдва, сгушило се в подмишницата ми, върху затопления халат.



Но... сега е време за чай с боров мед и разказване на истории!

Имаме домашна да пишем, скъпо мое котенце!

Няма коментари:

Публикуване на коментар