Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

7.10.2018 г.

Завръщането ти

Когато се върнеш, след дълго отсъствие, 
си ми като ново легло! 
Обожавам да потъвам в теб! 
Не съм забравила как се кара колело, 
как се обича. 
Но и двете, с котката ни, 
се чудим на този мъж в леглото ни 
и забравяме как се спи.

Когато се върнеш, след дълго пътуване, 
си ми като поет на диета за писане - 
ухаеш на Вапцаров и не можеш да дишаш. 
Чудиш се на жената и котката в леглото си 
и гърбът те боли.

Но после... 
идват дишане в холотропен ритъм 
и божествената мелодика на гласовете ни 
без телефон! 
И котката ни спира да те хъхка, 
защото си спомня, че 
дишаме заедно... 
Не може да харесва само половината 
от едно същество 
и да хъхка другата му половина.

Да спим вече, Лори! 
Да потънем в прекрасното ново легло, 
с този поет на диета за писане!

Няма коментари:

Публикуване на коментар