Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

неделя, 7 октомври 2018 г.

Завръщането ти

Когато се върнеш, след дълго отсъствие, си ми като ново легло! Обожавам да потъвам в теб! Не съм забравила как се кара колело, как се обича. Но и двете, с котката ни, се чудим на този мъж в леглото ни и забравяме как се спи.

Когато се върнеш, след дълго пътуване, си ми като поет на диета за писане - ухаеш на Вапцаров и не можеш да дишаш. Чудиш се на жената и котката в леглото си и гърбът те боли.

Но после... идват дишане в холотропен ритъм и божествената мелодика на гласовете ни без телефон! И котката ни спира да те хъхка, защото си спомня, че дишаме заедно... Не може да харесва само половината от едно същество и да хъхка другата му половина.

Да спим вече, Лори! Да потънем в прекрасното ново легло, с този поет на диета за писане!

Няма коментари:

Публикуване на коментар