Приключение във вълшебната гора /приказка/

(Първи и последен опит... за сега, честно казано май не е много сполучлив. Нямам идея защо и нея я поставих в отделна страница, но... не ми се трие историята. Някой ден може да се осмеля да направя тази промяна. Дано поне на едно дете му е интересна!
Илюстрациите са си мои.)

                                                                                                      

П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е

  В Ъ В   В Ъ Л Ш Е Б Н А Т А   Г О Р А

„Когато вали не е приятно да си в планината”, помисли си Кристиан. Огледа се наоколо. Чудеше се каква пакост да направи. Когато вали навън е мокро. Налага се да стои в къщата и малко да скучае. Малкото му братче спеше и Кристи трябваше да пази тишина. Той събу пантофките и тихичко, на пръсти тръгна към външната врата. Мноого тихичко я отвори и надникна навън.

        -   Пссст! – внезапно чу Кристи. И после пак – Псст!

Той мъничко се поуплаши, да не би мама да го е видяла, защото чорапките му вече бяха мокри. Но мама я намаше наоколо. Тогава Кристи се огледа навън и ненадейно погледът му попадна на една много мъничка катеричка. Тя беше ей там, където започва гората, под едно голяямо дърво - мокра и трепереше от студ. Когато си в планината и вали става мноого студено. Кристи тихичко и заговори:

        -  Катеричке, ти ли каза „псст”?

        -    Аз, аз! Ела да си поиграем – каза катеричката, докато зъбите й тракаха.

        -    Но катеричките не могат да говорят – каза Кристи.         

        - Така е, защото хората не умеят да ни чуват. Но гората зад мен е вълшебна. В тази гора децата могат да си говорят и с дърветата, и с животните. Моля те, ела да си поиграем малко.

       - Не мога, не ми е позволено, защото ще се намокря и може да настина. Но ще изляза, когато Слънчо се усмихне, така каза мама.

Ушите на малката катеричка клюмнаха. Тя се натъжи. Кристи видя това и изведнъж се сети:

        -   Може ти да дойдеш при мен и да си поиграем.

        -   Не мога. – тъжно каза катеричката.

        -  Но защо? Твоята майка ли не позволява?

        - Не. Но ако дойда при теб вече няма да можем да си говорим. Гората е вълшебна само до това дърво. А зад него е нашият приказен свят. Сега е малко тъжно тук, защото някой открадна звездите над вълшебната гора. Лъвът организира разследване, но така и не намерихме злосторника. Леля Сврака каза, че ще ни помогне един малък човек с руса коса и неговото братче със сини като теменужки очи. Ти имаш ли братче?

        - Да. Казва се Матей и сега е в страната на сънищата. А пък аз се казвам Кристиян. Ти имаш ли си име?

Когато катеричката, чу, че Кристи има братче, толкова много се зарадва, че от радост хълцукна и направи салто във въздуха, а после настъпи опашката си и зарови носле в тревата под нея, претърколи се и спря върху главата си с лапички нагоре. Кристи прихна да се смее и от смях за малко също да падне. Катеричката продължаваше да стои на главата си и обидено каза:

       

         -  Защо ме сочиш с пръст и ми се смееш? Подиграваш ли ми се?
         - Ами ти направи много смешни неща и сега стоиш на главата си – едва успя да каже Кристи, защото още не можеше да спре да се смее.

      - О, пак ли?! Често ни се случва когато кихнем. Понякога дори храстчетата се обръщат наопаки.– Катеричката направи ново салто и стъпи на лапичките си. – Ние, във вълшебната гора нямаме имена. Познаваме се по звуците. Но ти можеш да ми казваш, както пожелаеш. Как се казвам аз? – попита тя.

          -  Момент да помисля – каза Кристи и потъна в размисъл. След една минута каза – Сетих се ти се казваш Катерина. – Каза Кристи горд, че измисли такова подходящо име. Та нали катеричките се катерят по дърветата, значи Катерина е най-подходящото име.

           - Урааа! Много ми харесва името, което ми измисли!

В този момент зад Кристи скръцна врата. Един висок силует застана на вратата. Беше Мама. Кристи я погледна, после погледна мокрите си чорапи и каза:

          - Мамо, извинявай, че не те послушах, но ми беше малко скучно. Виж, имам си нов приятел – и Кристи посочи навън, но там нямаше никой.

        - Ела да те преобуя – каза мама, като гледаше малко укорително.
    Кристи отново погледна навън, но катеричката Катерина си беше отишла. После Матей се събуди и започна игра. Кристи почти забрави за новия си приятел. Слънцето се прозя и каза лека нощ на всички.

          - Лека нощ - каза Мама и целуна децата.

          - Лека нощ – каза Тате и целуна децата.

И двете братчета отплуваха за Страната на сънищата.

       * * *

Луната се почесваше. Никак не й се работеше тази нощ. Беше останала толкова тънка, че едва се забелязваше. Тя много обичаше, когато веднъж в месеца стане пълна и съвършено кръгла. Хората наричаха тази нощ Пълнолуние. Но след това Луната отново започваше да слабее докато почти изчезне напълно, и после отново напълняваше и отслабваше. И така всеки месец. Такава й беше работата. Обикновено тя не можеше да се почесва, но тук във Вълшебната гора всичко беше различно.

„Самотно е тук без звездите”, помисли си тя. „Я да се огледам с какво да запълня времето си.” И тя се огледа. Тогава видя Кристи. Той сънуваше. Единствена Луната умееше да вижда детските сънища. Загледа се. Сънят на Кристи й напомни за нещо и й стана малко тъжно.

В съня му беше много шарено. Имаше ярко зелени звезди на жълто небе. Луната беше оранжева и се смееше, а докато се смееше кихна и се завъртя като колело, зави й се свят и тя падна в гората. Там една шарена катеричка хвана Луната за ръка и двете играха на криеница. Когато играта свърши катеричката Катерина погледна на горе и посочи на Луната небето. И двете ахнаха от изненада. Там нямаше нито една ярко зелена звезда. Изведнъж дойде Лъвът, който беше много лилав, защото беше ядосан и събра всички животни на събрание на една поляна в гората. Погледна ги строго и им нареди всички да търсят звездите. Розови маймунки, орли на райета, цикламени тигри, сиво-сини жирафи и всякакви животни тръгнаха, кой на Север, кой на Юг, на Запад и на Изток. И сънят свърши.

Луната въздъхна. „Даа”, каза си тя, „ Кристи е умен, смел и силен и с помощта на малкото си братче сигурно ще успеят да намерят звездите!”

           * * *

На сутринта, когато Кристи се събуди, Слънчо вече беше закусил и гъделичкаше с лъчите си дърветата. Дъждът беше спрял и се очертаваше приказно хубав ден. Двете братчета закусиха и играта започна на поляната пред къщата. Дойде време за следобеден сън и цялата къща притихна. Но Кристи не можеше да заспи. В ума му се въртеше една катеричка с името Катерина. Той си спомни с вълнение за нея и сега вече нямаше търпение да разкаже на Мати.

-          Матии, Мати, събуди се!

Мати отвори очички и те озариха стаята.

-     Ъ, ъ! – Каза Мати. Той все още говореше на бебешки и малцина разбираха езика му. Този път Мати каза на батко си „защо ме събуди, сега ще ти се разсърдя”. Мати кривеше устичка и всеки момент щеше да заплаче, но Кристи започна да му разказва за катеричката Катерина. След като разказа всичко, Кристи хвана Мати за ръка и двамата тихичко и по чорапки тръгнаха навън. Още щом се показаха на вратата и се чу „Псст!”. Кристи така се зарадва да види новото си приятелче, че хукна да бяга и забрави, че малкото му братче не може да тича още толкова бързо. Когато се сети се върна и го хвана за ръчичка и двамата тръгнаха към Вълшебната гора и новия приятел.

-        Ти сигурно си Мати? – каза катеричката Катерина.

-       Ъ, дла! – каза Мати, което значеше „Да, здравей, много си хубава, искам да те ощипя!”

-     Хм - каза катеричката Катерина - ти още говориш на бебешки, но във Вълшебната гора всички сме изучавали твоя език. Елате да ви покажа моята къща.

И те се отправиха към къщата на катеричката Катерина. Бавно навлизаха в гората. Кристи обожаваше пръчки, а сред толкова дървета имаше и много пръчки. Той се огледа и видя най-красивата пръчка, която някога бе виждал. Взе я и по стар обичай замахна срещу невидим лош дракон. Не щеш ли от пръчката излезе синкава светлинка. Тя попадна върху едно дърво. И тогава дървото проговори:

          - Хихи, гъдел ме е, кой ме събуди?

Кристи и Мати подскочиха и от изненада седнаха върху земята.

          -   Но дърветата не говорят!

                   - Спомни си какво ти казах, Кристи! Ние сме във Вълшебната гора, а тук децата могат да чуят и дърветата и животните! – каза катеричката Катерина.

Дървото кокореше очи и махаше с клони.

          -  О, ти си русо момченце и имаш малко братче със сини като теменужки очи – каза то.

        - Да, -  обясни катеричката Катерина – това са смелите момченца Кристи и Мати, за които леля Сврака ни обясни, че ще спасят звездите.

         - Ура, чуйте дървета, птици, животни: Кристи и Мати са вече тук! Те ще намерят звездичките ни – дървото зашумоли с клоните си и изведнъж гората оживя.

От едно дърво се показа Совата, а зад друго се показа една малка сърничка. После от някъде изскочи мама Зайка и три малки зайчета. Дойде също и Вълкът и Лисицата. Мецана тичаше към тях за да ги види, а подире й малкото мече. Едно славейче кацна на рамото на Кристи и попита:

         - Но ти смел ли си?

         - Да, аз съм много смел и силен! – каза Кристи.

        -  Ъ, ъ! – каза Мати. Това значеше, че и той не се страхува и освен това, че много харесва тази гора.

        - Приятели - каза катеричката Катерина – аз първа си ги намерих и за това искам да ги заведа на гости у дома и мъничко да си поиграем преди да извършат геройските дела.

Всички животни и дървета се съгласиха с това и отидоха да си вършат своята работа. Кристи, обаче, беше много учуден от това, което се случи. Той погледна красивата си пръчка и отново замахна с нея. Този път от пръчката излезе ярко жълта светлинка, която направи завой и потъна в земята пред краката му. От там мигом изникна мъничко жълто цветенце. Цветенцето отвори очички и се усмихна. Мати, който още беше много малко момченце, отиде при малкото цвете и посегна с ръчичка към него. Кристи разбра, че малкото му братче искаше да го откъсне.

         - Мати, не откъсвай малкото цветенце! Виж го, то ни се усмихва! Ако го откъснеш може да не е толкова щастливо вече!

Мати спря и загледа батко си със сините си като теменужки очи. Постоя така известно време, а после се наведе и погали цветето по листенцата. Те продължиха към къщата на тяхната приятелка катеричката Катерина.

                                                                        * * *

Докато вървяха, нещо не спираше да тревожи Кристи. Тогава се сети какво е и каза на катеричката Катерина:

       - Катеричке Катеринке, много ще се радвам да си поиграем, но ние вече трябва да се приберем, защото мама ще се разстрои ако не ни намери в леглата. Аз много обичам мама и не искам да я тревожа. Катеричката се замисли. Кристи беше напълно прав, но тя толкова искаше да си поиграят. Внезапно тя кихна и отново се озова върху главата си. Тя каза:

          - Сетих се! Ще помоля леля Сврака да спре времето за малко! Тя умее всякакви такива чудеса да върши. Така ще можем да си поиграем без да се тревожиш за това, че майка ти ще се тревожи за вас.

          -  Но как така? – учуди се Кристи.

          -  Не забравяй, че си във вълшебната гора, малък Кристи. Във вашия свят времето не може да спре, нито да се върне назад, но в гората ни това е възможно. Да извикам ли леля Сврака?

Кристи помисли за миг и после каза:

          - Щом е така, хайде, извикай я и ще си поиграем!

Катеричката се покатери върху едно дърво и започна да църка като мишле. Едва се чуваше. Кристи се зачуди как ще я чуе леля Сврака, но се сети, че тук всичко е възможно. Изведнъж клоните на близкото дърво се залюляха и Кристи видя, че там е кацнала леля Сврака.

         - О, здравейте момчета! – каза тя.

         - Здравей – каза Кристи.

         - Тао, тао! – каза Мати. Това значеше „здравей” по бебешки.

Катеричката Катерина мигом прескочи на съседното дърво и припряно започна да обяснява за какво я е извикала.

         - Катеричке-рунтавелке – каза строго леля Сврака – знаеш, че мога всякакви магии, но това не е редно! Не мога да спра времето, защото на вас ви се иска да си играете!

         - Но защо? – тъжно попита катеричката Катерина.

         - Защото това са сериозни неща и не се правят за щяло и нещяло. – отговори леля Сврака.

Всички посърнаха. На леля Сврака й стана мъчно като видя тъжните лица на децата. Тя си помисли, че все пак те са героите, които ще намерят звездите и за това реши да направи компромис. След кратък размисъл тя рече:

        - Добре, хайде, не се натъжавайте. Ще спра времето за час. Наиграйте се на воля, а след това децата трябва да се приберат.

Последва бурна радост и играта започна. След час Кристи и Мати вече бяха у дома и бяха малко уморени. Мама влезе в стаята за да ги покани на закуска и с изненада видя, че децата спят дълбоко. Когато се събудиха вече беше настъпила вечерта. Поиграха малко и вечеряха сладко, а след това отново отидоха в страната на сънищата.

              *  *  *  

На следващия ден докато закусваха Кристи си мислеше за звездите. Чудеше се как ще помогне за да се намерят и отново да засияят на небето. Нямаше никаква представа какво трябва да направи.Тогава се сети, че има вълшебна пръчка и се затича да провери някой да не я е взел. Пръчката стоеше пред вратата. Мама го погледна учудено:

         - Къде се затича, момчето ми?

         - Мамо, вчера си намерих една вълшебна пръчка. Исках да проверя дали не се е загубила.

         - О, вълшебна пръчка? – каза мама. – И къде я намери?

         - В гората. Тя също е вълшебна.

         - В гората? И кога си бил там?

Опа! Кристи без да иска каза на мама, че е бил в гората. Ами сега? Да се лъже не е хубаво нещо. Трябваше да й разкаже всичко, но тогава мама сигурно нямаше повече да го пусне навън. Все пак Кристи не обичаше да лъже и реши всичко да разкаже на мама. Разказа й за катеричката Катерина, за вълшебната гора, за откраднатите звезди и говорещите дървета.

         - О, милото ми момче! Много приказен сън си сънувал! – каза мама.

         -  Не! Това е самата истина! – отговори Кристи.

         - Да, момчето ми, разбира се! – отговори мама и погали сина си по главата.

Кристи се замисли. „Хм, каза си той, чудни хора са възрастните. Разказах на мама цялата истина, а тя не ми повярва.” Но така беше по-добре. Нямаше нужда мама да се тревожи излишно, а те с Мати имаха да вършат геройски и важни дела.След закуска мама разреши на децата да излязат на поляната пред къщата и да си играят. Катеричката Катерина вече ги чакаше там.

       - Момчета, нямам търпение да ви съобщя! Вчера на горското събрание Лъвът е разпоредил леля Сврака да спре времето докато намерим звездите. Така майка ви няма да се тревожи за вас.

Кристи шумно преглътна. Това беше голяма отговорност. Той нямаше представа от къде да започне и какво да направи. Беше малко страшничко. „Но аз съм смел и силен и Мати също и ние заедно ще се справим! Ще върнем звездите на вълшебната гора” каза си Кристи.

        - Хайде – махна с лапичка катеричката Катерина и те тръгнаха на едно наистина вълшебно приключение.

        *  *  *

Вървяха, вървяха и седнаха да си починат. Кристи се почувства гладен. Погледна пръчката си. Замахна с нея  и каза:

          - Фокус-мокус-барбарокус, искаме закуска!

Изневиделица на поляната пред тях се появи малка масичка с три столчета. Масата беше отрупана с плодове – ягодки, малинки, боровинки и всякакви вкусотии. Седнаха на столчетата и се нахраниха добре. Кристи беше много щастлив, че може това. Изведнъж зад тях гората зашумоли. Кристи се обърна и видя …. Но… какво е това …. Дракон? Драконът беше ядосан. Въртеше се на ляво и на дясно. Мяташе опашка и дишаше тежко. Кристи изправи пръчката си и каза:

            - Фокус – мокус, пръчката е меч! Фокус – мокус, искам още един меч за Мати!

Пръчката на Кристи стана един страхотен меч, но Мати мигаше и гледаше празните си ръчички. Не беше сигурен какво трябва да стане. Но нямаше време. Драконът ги приближаваше, а под него земята се тресеше.

       - Помоли я! Бързо! – каза катеричката Катерина – Трябва да кажеш вълшебната думичка „моля”. 
           - Фокус-мокус, искам още един меч за Мати, моля! – бързо каза Кристи и тутакси в ръката на Мати се появи един бебешки меч. Бебешки, обаче много остър и блестящ!

Драконът дишаше тежко и бавно пристъпваше към малката смела дружина. Кристи нададе боен вик и се спусна към дракона. Щом видя острите мечове драконът започна да отстъпва назад и накрая избяга. Катеричката Катерина стоеше до Кристи и го гледаше с възхищение за смелостта му:

          - Кристи, вие с Мати сте наистина най-смелите деца, които познавам – каза тя.

        - Да, катеричке! Ние сме силни и смели и ще намерим звездите. Но, кажи ми, от къде се взе този дракон във Вълшебната гора?

         - Драконите са войниците на Змията. Тя е лоша магьосница и непрекъснато прави лоши неща. Иска да стане царица на гората, но нашият Цар Лъв е много мъдър и смел управник и ние си искаме него.

         - О! Възможно ли е точно тя да е взела звездите, катеричке, я кажи?

Катеричката Катерина се замисли дълбоко. Толкова дълбоко, че почти щеше да заспи, когато Кристи каза:

         - Хей, катеричке, какво ти стана, добре ли си?

        - Оппа! – каза катеричката Катерина – да, много съм добре, просто се замислих за това, което ме попита и стигнах до извода, че е напълно възможно Змията да ги е взела. Хм, как не се бяхме сетили досега.

      - Значи трябва да ми разкажеш повече неща за нея за да можем да я открием и да върнем звездите. Но защо ще е направила това? – попита Кристи.

Катеричката Катерина …. Пак се замисли дълбоко. Мисли, мисли и изведнъж каза:

       - Сетих се! Ще отидем да попитаме гущера. Те са братовчеди със Змията и той може да знае нещо.

         - Той лош ли е като братовчедка си? – попита Кристи.

         - О, не! Той е един много добър гущер.

През това време Мати лазеше по полянката и събираше кестени. Той си мислеше, че с кестените може да замерят лошите дракони ако пак се появят.

         - Ъ, ке!- каза той.

        - О, Мати, колко много кестени си събрал, браво! - каза Кристи и помогна на братчето си да прибере кестените в малката раничка на гърба му.

          - Но за какво ще ни послужат? – попита Кристи.

          - Ъъммом – каза Мати.

        - А, чудесно си се сетил! Ще замеряме лошите дракони с тях! – каза Кристи и се обърна към катеричката Катерина.

          - Виждаш ли – каза той – освен, че сме смели, сме и умни! Хайде да тръгваме към гущера.

И тримата тръгнаха с бодра крачка към къщата на добрия гущер, братовчед на змията. Вървяха дълго и накрая се умориха. Кристи се сети, че има вълшебна пръчка, погледна я и каза:

       - Вълшебна пръчке, дай ни по едно превозно средство за да стигнем по-бързо и лесно при гущера. – Кристи замълча, но изведнъж се сети, че трябва да каже вълшебната дума и добави – Моля!

Изведнъж пред тях се появиха едно колело и едно малко камионче. Те се качиха, а катеричката Катерина се покатери на гърба на Кристи и така бързо стигнаха до една скала.

  * * *

На скалата имаше дупка. Катеричката Катерина каза:

         - Ето това е домът на гущера. Сега ще го повикам. Гущерчее – извика катеричката.

           -  Кой ме вика? – от скалата се показа едно малко зелено гущерче. Беше толкова симпатично, че на Мати му се прииска да го хване за опашката.

        - Не, Мати, недей, гущерът е наш приятел и ще ни помогне да намерим звездите – каза Кристи, а после попита гущерчето:

           - Гущерче, разкажи ни повече за твоята братовчедка Змията. Къде живее?

           - О, не ходи при нея. Тя е много зла. – примоли се гущерът.

      - Трябва да отидем – каза Кристи. – Трябва да проверим дали не е взела звездите на Вълшебната  гора.

И гущерът обясни къде е леговището на Змията, а после им разказа, как веднъж минал покрай домът й и видял силна светлина да излиза от там. После добави, че веднъж дошла при него и му казала, че ако отиде при нея да се бори с Лъва за царския трон ще го награди богато с много злато и сребро, но той отказал и й отговорил, че тя никога няма да успее с пъкления си план.

Кристи се замисли. Хм, от къде Змията ще вземе злато и сребро – питаше се той. И те отново тръгнаха на път. Изведнъж едно дърво се наведе над Кристи и тихичко му прошепна:

       - Като завиеш зад мен ще видиш леговището на Змията. Моля те, Кристи, внимавай и пази малкото си братче от нея.

         - Благодаря ти, дърво! – усмихна се Кристи и каза на Мати:

         - Мати, ти стой тук да проверя дали Змията си е в къщи.

         - Ъ –ъ – каза Мати, което значеше, че иска да отидат заедно.

         - Не може – каза Кристи – опасно е. Ще те извикам ако я няма.

И Кристи заобиколи дървото и тихичко се приближи до леговището. Видя, че Змията я няма и извика:

         - Елате, няма я.

Кристи погледна през пролуката и, какво да види! Звездите се варят в един казан, а от двете му страни капе злато и сребро.

       - Ааа – каза Кристи – ето от къде ще вземе злато и сребро лошата Змия. Искала е да стане богата за да може да плати на добрите животни и те да я изберат за Царица на гората.

         - Не, няма да стане! – твърдо заяви Кристи. – Но как ще влезем като дупката е толкова малка? – зачуди се той. 

         -Ъ-ъ-ъ! – каза Мати. Той всъщност казваше на батко си да използва вълшебната пръчка и да ги смали.

          - Вярно! Чудесна идея! – заяви Кристи и замахна с пръчката.

         - Фокус, мокус, барбарокус! Направи ни толкова мънички, че да можем да влезем в къщата на змията, моля!

Изведнъж той, Мати и катеричката Катерина станаха мънички като мишлета и така те влязоха вътре. Но как да измъкнат звездите от казана? Хм, всички се замислиха. Изведнъж се чу шум! Ами сега? Змията се прибираше. Носеше едно мишле в устата си. Щеше да го изяде за обяд. Кристи бързо замахна с пръчката и каза тихичко:

         - Фокус-мокус, направи ни невидими, моля!

   И те станаха невидими. Кристи приготви меча си. Мати също. А кестените дадоха на катеричката Катерина за да замеря с тях Змията. Змията приближаваше. В този момент Кристи ритна казана със звездите и те се разпиляха по пода. Точно тогава Змията влезе и от изненада изпусна мишлето, а то бързо избяга навън и се скри.

           - Сссссссс – каза ядосано Змията. – Какво става тук? Как е паднал казана със звездите?

Тя се заогъва наляво и надясно и почти щеше да се блъсне в Кристи. Тогава той замахна с меча си и удари Змията по главата. Мати също замахна с меча, а катеричката Катерина започна да хвърля кестени по нея. Но те бяха толкова мънички, че Змията усети съвсем леко убождане. Обърна се, но не видя никой. Тогава Кристи забеляза, че звездите постепенно се издигат и политат към изхода. Кристи замахна с пръчката и каза:

        - Моля те пръчке, бързо, тук вътре е широко, направи ни много по-големи от змията за да можем да я победим! Направи ни и една клетка да затворим Змията в нея.

Изведнъж те станаха великани, а пред тях се издигна една голяма клетка. Мишлето, което беше избягало преди малко сега се върна и влезе в клетката за да подмами змията вътре и така да помогне на смелите момчета. Кристи нададе боен вик и се втурна към Змията. Той все още беше невидим и Змията не можеше да разбере от къде се чу този вик. Двамата с Мати размахваха мечовете си, а катеричката Катерина, която също стана великан хвърляше големите като футболни топки кестени по Змията. Кристи отсече опашката на Змията. А тя се запъти към клетката за да се скрие. Кристи извика:

           - Мишчице, бягай!

Мишката избяга от клетката в последния момент преди Змията да е влязла. Щом Змията влезе и Щрак! Капанът хлопна вратата. Така те арестуваха лошата Змия.

През това време звездите, хванали се за ръка постепенно пътуваха към техния дом – небето.

* * *

Кристи и Мати бяха много горди, че това приключение завърши толкова добре за всички, а катеричката Катерина беше застанала отново на главата си от радост.

         - Лельо Свракеее – започна да вика силно Кристи. Беше се затъжил за мама и тате.

         - Защо я викаш? – попита щастливата катеричка.

       - Затъжихме се за мама и тате. Време е леля Сврака да пусне времето и ние да се върнем у дома.

         - Но почакай! Лъвът ще иска да ви награди, а всички животни, които живеят във Вълшебната гора много ще се зарадват, че намерихте звездите и също ще искат да ви благодарят.

          - Маммаа – каза Мати. Беше ясно като бял ден какво иска. Искаше Мама.

В този момент отвън се чу глъчка. Всички животни бяха дошли. Мишлето беше разказало за смелия подвиг, който извършиха двете деца. Птиците пееха вълшебни песни. И всички животни танцуваха и скандираха: Кристи, Мати, Кристи, Мати.

Двете деца и катеричката Катерина излязоха навън. Пръчката беше развалила магията и те бяха отново същите деца, а не великани. Кристи каза:

      - Не викайте само нашите имена. Катеричката Катерина, нашата вярна приятелка, също помогна. Тя също е една много смела катеричка.

И животните започнаха да викат Кристи, Мати,  Катерина.

Лъвът се приближи до тях и им връчи по един златен медал.

           - Благодарим ви, смели момчета! – каза той.

           - Благодарим ви! Всички в гората много ви обичаме и ще ви носим за винаги в сърцата си! – каза и леля Сврака.

       - О, лельо Свраке, моля те пусни времето и ни помогни да се върнем в къщи. Много се затъжихме за мама и тате.

           - Разбира се, мили деца!

Изведнъж всичко утихна.

Кристи се размърда в легълцето си. Отвори очички и се протегна. Мама беше седнала до тях и тихичко ги наблюдаваше.

           - Здравейте деца! Приготвила съм ви закуска!

Двамата скочиха бързо  и силно прегърнаха мама. След малко и тате влезе и те се втурнаха към него и го прегърнаха. Двамата с мама се спогледаха и се зачудиха какво са сънували малките палавници. Кристи бръкна в джобчето и се усмихна. В ръката си държеше монета от един лев, но той знаеше, че това е всъщност златния медал, даден за проявената храброст от Лъва.

Вечерта излязоха с мама и тате на разходка навън. Двете деца погледнаха към небето. Звездите блещукаха и се усмихваха. Кристи и Мати бяха щастливи, защото знаеха, че звездите се усмихват заради тях.