Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

петък, 28 януари 2011 г.

Почивка в Драгиново

Съпругът ми смята, че се превъзнасям. Не разбира как може да ме вълнуват подобни неща, та не съм ли ги виждала, какво толкова?! ... Не разбира какво ме докосва, защо ме вълнува. Съжалявам, любими, че не го разбираш, това е ... това е ... моето усещане за света. Тогава, когато успявам да се окъпя в морето от любов, когато светът успее да докосне с фини пръсти дълбините на неспокойната ми душа.

Драгиново е толкова близо. То е едно обикновено село. Няма нищо там, освен СПА хотелът, такъв какъвто го разбират там. Името му е Сарай – ярко оцветен и цветовете живеят наволя в съжителство така, както местните виждат света – пъстър, окъпан в топли тонове. 
Самият хотел предлага басейн с минерална вода, която прави помещението толкова топло в зимния ден - с учудване свалям хавлията за да се охладя; парна баня, сауна и турска баня. Стаите не са никак лоши, а двойните стаи са разтегливо понятие – имат двойни стаи, в които настаняват семейства с деца и е толкова просторно в тях, а има и по-малки за семейства без деца. Искам да ви предупредя, че двустайният апартамент е всъщност едностаен по една много сложна логика, но пък има джакузи в тях. Благодарение на минералната вода в целия хотел е много топло, освен в ресторанта, но и без друго там сте за кратко (ако ядете само храната, влизаща в цената на пакета) В целия хотел, както неуместните (според нас) цветове, царуват и несъвместимите (според нас) съвремие и народен бит. Сервитьорките, обаче, впечатляват искрено капризния клиент със своята любезност и сговорчивост. Можете да ги разкарвате наволя до кухнята за несъществуващите, но посочени в дебелото коженю меню ястия - откликват всеки път, когато искате да направите рекламация на поръчаното и несъществуващо или в най-лошия случай несъотвестващо на описанието блюдо. А след 17 ч. можете да се насладите на работещата на две места масажистка ... в собствената си стая, понеже предишната й колежка и отнесла оборудването. Неудобството да превива гръб над ниското ти тегло тя „компенсира” с наистина професионално мълчание и такт. Но проявиш ли любезно внимание би споделила най-дълбоките си изживявания без да се тревожи.

Въпреки всичко това (не без уговорката, че за тази цена не би следвало да негодуваме) успях искрено да се насладя на почивката си. Разтопих се в топлия басейн, отпуснала се по гръб като морска звезда; шарих с пръсти по таблото на парната баня за да настроя желаните топлина и влага, усмихната и палава като пет годишно дете; разговарях с всички гости на хотела с най-детската си и истинска усмивка и бях неподправено щастлива!
Мислех, че едва ли ще напусна хотела тези три дни. Но не щеш ли слънцето взе че погали прозорците на стаите ни. Със сестра ми и любовта на моя живот – невероятния Малък принц и мой племенник, решихме да обходим селото. Опаковахме Кристи, овързахме го добре и с вярата, че успешно ще отпътува за странната и необичайна страна на сънищата, поехме из Драгиново за да се опознаем взаимно със също толкова странния и необичаен свят на местните жители - вярващите в пророка Мохамед и неговия баща.
Бяхме подготвени за това от саундтрака на местния мюфтия, който стриктно огласяваше селото в часовете за молитва на метри от хотела. Малко по-рано, в 5 сутринта той силно бе впечатлил малкия ми племенник (според 6 –месечния му скромен опит) с неочкваните гласови божествени звуци, на които беше способна съвременната музикална уредба на Джамията. Кристи тъкмо щял да увенчае усилията на баща си да го преспи с успех, когато Намазът разцепил тишината. Така го впечатлил, че Кристи внезапно оцъклил питащи очички срещу прозореца, издаващ звуците, а след това противодействал на необяснимото явление като необратимо разтурил надеждите на бленуващите му за сън родители.
Но, да се върна, на прекрасните слънчеви лъчи, подмамили ни на разходка в зимния ден. Като говорим за лъчи - от хотела има 3-4 лъча асфалт. Осмелихме се да тръгнем по този, сочещ Джамията и естествено се оказахме в културния център на селото. От дясно-ясно,неоспоримо заявява присъствието си Джамията. След нея сграда с т.нар АТМ устройство, а срещу нея ... местния МОЛ. Сградата не е толкова огромна, колкото бихте очаквали за един истински МОЛ, но там имаше всичко, което бихте очаквали всъщност от него – кафе-ресторант, фризьор, магазин за дрехи, части и прочие необходимости. Направихме кръгче по „площада” с бебешката количка и тръгнахме в посоката, от която бяхме дошли (на около 50 до 100 м от хотела).

Такааа ... хващаме десния лъч. След около 50 до 100 м. стигаме кръстовище, от което нататък асфалтът отново става дефицитен. Озъртаме се (докато срещнем погледите си) и се престрашаваме да поемем нагоре още малко. Да ама ... тук не е за модерни колички. Осъзнаваме го и се оглеждаме – нито една подобна наоколо! Поемаме обратно. Отпускаме сетивата си, почиваме и в този миг осъзнаваме, че там няма да видим бебешки колички скоро. Не са нужни. Биха пречили, би било трудно. Тогава с възторг виждаме наближаващи с бърза крачка млади жени – цветни забрадки, сини престилки, под тях закачливо подаващи се бели дантелки, шарени, ръчно тъкани торби и ... ръчно тъкана, метната на гърба торба с детенце в нея (тогава още не знаехме, че се нарича „цадилка”). Вървят бодро, стегнато, нищо не им пречи.
Гоним ги с фотоапарат за снимка, но те толкова бързо се отдалечават, а ние се тътразим с модерната количка едва-едва по петите им ;)

Време дойде да хванем третия лъч асфалт от хотела. Но преди това си купихме минерална вода. Само след 100 метра (асфалта още не беше свършил) откриваме минералния извор, от който невестите наливаха вода за дома си. Пфу!
Тогава друго ни привлече окото ...Изведнъж изчезна всичката пъстрота. Жените около нас бързаха за някъде с перфектно изгладени, светещи до блясък бели забрадки. Забелязахме, че под тях те са скрили любимите си закачливо-шарени домашни забрадки и всички се стичаха на някъде. Казвам бодро: Ами ще попитаме бре, кво толкова! И се засилвам към първата групичка весело:
- Извинете, празник ли имате някакъв!
- Ааа, не, не – погребение...
Уупс! Знаем го, за мюсюлманите белия цвят е погребален, но някак изобщо не ни текна тази мисъл в отпочиващите глави. Направихме бърз кръгом от насъбралото се множество с бели забрадки и сконфузени забързахме нататък.

Вървим и гледаме –младо момче с интересна прическа ни разминава вече няколко пъти. Привлече вниманието ни и ние тихичко отваряме обсъждане на въпроса.

-Прическата му е Расти. Растарианец трябва да е- заявява сестра ми горда от откритието си.
Съгласявам се, макар неохотно, скептично посрещайки новината, че в Драгиново може да се намират Растарианци.
Влизам в едно магазинче за да закупя най-обикновени носни кърпички и подхващам мохабет в английски стил с продавачката. Философстваме известно време за мое учудване на интелигентността и умението на продавачката за светски разговор и тогава през прозорецът виждам отново Растарианецът. Решавам отново да се поема риска да изтълкувам местните обичаи неправилно и проявявам любопитство:
- Това момче тукашно ли е – изчуруликвам
- Даа, наше си е, то...
- Да не е наркоманче - докато се усетя и отново се изплеснах неуместно.
- Ааа, не, не, то не е у ред в мозъка, ние си го знаем
- Ааа, ахам – казвам и по устните ми плъзва неуверена усмивка в знак на разбиране – ми казвам по-различно е и ни стана интересно
- Ми, то – казва мъдро забрадената продавачка- където и да си по света ако видиш такъв младеж се ше ти стане интересно.
Благодаря й мислено за мъдрото разбиране на нещата и излизам.
Да, ама ето я отново една местна мама с бебе на гърба. Е, не можем вече да се сдържим и отваряме поредния коментар - обзор на местни обичаи. Ама много са красиви, виж какви са шаренки, и тези неща на гърба, в които носят бебетата ...
-Това може да ми свърши страхотна работа някой път – решава сестра ми, а на мен само това ми трябва – ново предизвикателство в опознаване на околния свят.
Влизам в едно магазинче, твърдо решена да се сдобия с ценна информация:
- Извинете, продават ли се някъде тези чанти, които ги носите тук?
Три жени се споглеждат въпросително. Едната от тях, облечена в дънки, кожено яке и с кожена чанта на рамо (очевидно се срамува от родните табиети) казва:
- Ааа торбъ ли?!
- Ъъъ?... Ми ... тези – викам- шарените чанти, които всички тук жени ги носят – оглеждам се отчаяно да видя такива в магазина за да демонстрирам очакванията си.
- Еее миии да де торбъ ли търсиш?
- Ааа, да, да, торба, да, торба търся, такава шарена и весела, като вашите. Къде се продават?
- Ми то аз имам. Ела (ударението е на „е”) в къщи. Шъ ти дам.
- Ма има ли така ... повече?
- Ма ти повечко ли искаш?
- Е, не – викам- ама така да има, да си изберем.
- Ааа, ееми, убаво – очевидно очакванията ни все още се разминаваха.
- Ее, ми поне две да има, пък да си и изберем със сестра ми.
- Аааха! Ми убаво де, ай да ви вода у нас тогаа?
- Ми хайде, тогава – усмихвам се аз и поемаме
Стигаме до края на асфалта и Айка (която е кръстена на брата на баща й, но всъщност предпочиташе да й викат Руса, защото учителките в детската градина й викали така, а така било, защото била руса) ни „туря” няколко чанти и цадилки в найлонова чанта за да се приберем в хотела и да си изберем. Уговаряме се да се върнем с кола на уговореното място (края на асфалта) в уговореното време (16 ч.) и да отидем до къщата на майка й (която също се казва Айка, но е кръстена на майката на майка си или нещо още по-сложно) за да видим жив стан и още произведения на народното художествено творчество. Оказа, че Айка, майката на Руса, която също се казва Айка, но не е кръстена на майка си, е дипломиран Майстор.

Речено сторено! Настава весело щуркане в къщата на Айка, майка на Айка. Изведнъж пред очите ни оживяват пъстри, та пъстри торби, цадилки, шушони, китеници, пътеки. И ... плетени свадбени чорапи. Удивително красиви в очите ни, започваме да хълцаме и възклицаваме и внезапно се оказвам предрешена като Драгиновка.
Най-трудно беше обуването на сватбени чорапи. Необувани, стегнати, дълги над коляното, в долната си част, верни на традицията-шарени, та шарени, а от глезена на горе изкрящо бели. Спазаряваме две торби и цадилка и се каним да вървим, а домакините (няколко невести на име Айка и една по-възрастна на име Къдра) ни канят та канят – кафе ли, що ли. А вземете тия шушони. Колко струват? А, срамота – нищо – подарък. А сега шъ ви покажем последната мода – на тия модела им се вика „Листопад”. А те едни с едни стърчащи косъмчета и красиви фигурки. Дивим се за пореден път и аха да си тръгнем. Ха вземи и ти едни шушони, тия са от новите прежди, изкуствените ама ша ти оплетем и искински и другия пат ше ти ги дадем. И подават на сестра ми едни за нея. А па тука има едни таман за тоа момак. И й дават едни сладки шушончета от истинска вълна. Най – накрая излизаме от къщата докато Кристи не е надал вой на протест и се упътваме към колата. Затваряме вратите махайки за довиждане и виждаме една от жените тича към нас с чувал картофи. Колко струват? Ааа убава работа - нищо не струват, ма са много убави, айде със здраве, па на пролет къде март ше има сватба в село. Ше додете па ша ви нашарим като нас си и ша видите колко е убаво. Ше ви чакаме сичките. Ми какво да вземем на младоженците? Ааа, убава работа, нищо нема да зимате. Вие сте си наши ора, и сватбата си е наша. Три дни е, ша ви чакаме! И така разменихме телефони и живи и здрави ще се стягаме през март за Драгиновска сватба!

Е, те така! Мъж ми се чуди – какво толкова се дивя, как се впечатлявам. Как да обясня?! Истинското, чудното, собствената си душа?
Да, признавам, че в разказа си не избягвам иронията, но, вярвайте ми, и тя е истинска като цялото ми тридневно изживяване, само на час път от равнината.
Истина, природа, спокойствие, мъдрост, щедрост, доброта – простички, невидими дребни нещица – тези, които ме докосват, мили мой!

11 коментара:

  1. Naistina e taka! No tuka v Draginovo e hubavo samo za po4ivka ne za jiveene

    ОтговорИзтриване
  2. Един чудесен разказ за преживяванията в село Драгиново! И почива на истината ..., колкото и да е странна за някои, невиждали такива неща ... Посетих хотел "Сарай" през месец май, наслаждавахме се на топлата минерална вода в басейна, сауната и парната баня се превъзходни ...
    Дори наблюдавахме сватба, такова впечатляващо събитие ... моми с шарени чорапи, приятелки на булката, носията си беше тяхна, драгиновска. Само булката и младоженеца се отличаваха от гостите с външния си вид - характерен за всички млади хора, сключващи брак ... Гледайки тях, може и да си помисли човек, че е на сватба в някой голям град, но околните отразяваха самата действителност - сватба в с. Драгиново!
    Заслужава си да се посети и види от всеки!

    ОтговорИзтриване
  3. Аз съм от Велинград - кв.Каменица - в права линия къщата ми има-няма 3 километра от Драгиново. Разликата между навъсените ми съграждани / и аз съм такъв, за съжаление/ и драгиновци е като тази от земята до небето... Колкото и тежък живот да водят, с непознати са много любезни, учтиви, сърдечни, винаги готови да те упътят или помогнат със съвет.. Истински хора! А и говора им е с една такава интересна мелодичност, която не се среща никъде другаде. Говоря за по-възрастните, за съжаление чалгата в живота е стиснала в яка прегръдка младите и все повече заприличват на нас, велинградчани...

    ОтговорИзтриване
  4. Да споделя впечатления за спа хотел Сарай Драгиново http://spahotel-saray.com/spa.html - пълно разочарование, бяхме в апартамент с джакузи, умряхме от студ, дадоха ни една духалка Нео, дето нея не може да стопли, камо ли 40 квадрата апартамент. Лошо обслужване навсякъде, нямаше по 2 халата в стаите, само по 1, мръсен спа център, чак да се погнусиш, в ресторанта от 5 поръчани неща 2 нямаха, като например зелена салата и гъби. Уж 4 звезди, няма асансьор, няма чаши в стаите, няма минибар в стаите, ужасно духаше от дограмата и такъв конденс ставаше, че думи нямам. мисля, че няма смисъл да продължавам с оплакванията, никой да не се лъже по ниските им цени.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Времето минава, а няма-няма и някой попадне на позабравения от мен блог.Ясно е, че колкото хора случайно го прочетат, толкова мнения ще има. Хора разни, идеали разни. Но, мили/мила мой/моя, нищо не си разбрал/а от написаното от мен. То не е реклама! То не е за лукса на съвременния човек - категорично не! То е за това, което ме докосна - отвъд лукса, отвъд гъмжилото и стреса, отвъд злобата, оплакването и мрънкането. Естествено, че цената подсказва обстановката и ако някой "се е излъгал" то това е благодарение на самия него! Ако търсиш лукс ще платиш и цената за него - няма компромис! Аз лично търсех добротата в очите и устите на хората, мъдростта и думи като "добър ден" от непознати; допира с вода, извираща от недрата на земята и различни преживявания от всичко, което ежедневно можеш да преживееш - имаш или нямаш пари! Съжалявам ако с това съм подвела някого! То не е за всеки! Нещо като джаза, нещо като пантомима само с ръце, нещо като много личен вътрешен свят!

      Изтриване
  5. А аз пък съм точно от това село и искам да ви кажа, че тия диалекти и разни други са характерни само за старите хора.. ;)
    Между другото Драгиново не е само Сарай.. Има и Комплекс "Амос" Който включва дискотека, плаж, хотел и още много други.. ето линк http://www.amos-bg.com/ ..
    Също така има още един комплекс- Комплекс "Арапов" , който включва Нощен Клуб, Ресторант, Хотел, Кафе & Бар, Салон за красота, Бръснар, Лятна градина и още много други... ето линк http://agro-arapov.com/web/....

    и не е само това.. има още много много интересни неща :)

    Така, че.. не за да се похваля.. ДРАГИНОВО е едно уникално кътче ! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не ме разочаровай, моля те ;) Не искам повече никакви комплекси в Драгиново! Така скоро ще се превърнете в комерсиалния и с прекършен дух родопски Триград, където шумни софиянци отиват с джиповете си, като слонове в стъкларски магазин, и правят всичко възможно да попречат на птиците да чуят гласа си! Някога там в магазина продаваха само вафли и тоалетна хартия, защото всичко останало можехме да си купим по къщите в най-естествен вид - сиренце,яйчица, млекце и месце, с вкус, който свързвам с детството си ... иди сега да видиш как е и няма да повториш! Така, че ... реклама-реклама ама ... зависи кой какво търси. Все ми се струва, че все повече хора като мен ще търсят шума на вятъра в боровите гори и мъдри и добри хора, които да те срещнат като най-желани и чакани гости!

      Изтриване
  6. Моля ви се, въобще не правете реклама на този хотел! Не знам кой луд се е сбъркал да му даде 4 звезди!!!! Намира се на центъра на селото, да. Точно срещу джамията, от която вечер се "наслаждаваме" на приспивна песен, а сутрин получаваме безплатно събуждане ( към 5ч примерно)...В стаите няма душ кабина, нито вана. Парното шурти. Няма кклиматик, нито минибар, нито халати и чехли за еднократно употреба. За някои това ще са "капризи", но специално прочетох изискванията за 4-ри звездните хотели, понеже редовно пътуваме, но досега такова чудо не е било!!! Бяхме няколко нощувки там - нито един от дните не дойдоха да ни сменят чаршафите или кърпите! Басейна - под всякаква критика! Падащ, олюпен таван, без вентилация, разчитаха явно на течението между отворената врата и прозорците. Един единствен път решихме да се "ползваме от СПА-то" и сега съм с гъбична инфекция. На всичкото отгоре, хотела е обикалян от кучета, които са пълни с бълхи - и това си занесохме вкъщи!!!
    Преди две години бяхме на почивка в Кушадъсъ и искам да ви кажа, че не разбрах, че сме минали границата. А тук, в родната България, аз се чувствах като чужденка. Навсякъде бяха забрадени, не говореха български език и това, с литургиите - някак ми дойде в повече! Никога повече няма да отида там!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това не е реклама, това са преживяванията ми. Знаете ли, много зависи кой какво търси и с какви нагласи отива. Ако сте търсили добрите условия, то още по цената трябва да сте разбрали за какво става дума там. Ние тогава търсехме ниска цена и усамотение. Самобитната атмосфера ми дойде като бонус. Съжалявам, че е имало последствия за здравето Ви. При нас нямаше такова нещо, но, донякъде дори това зависи от настроението и нагласата.

      Изтриване
  7. До сега не съм посещавала Драгиново, но изглежда едно изключително спокойно и приятно място,което тази година мися да разгледам. Тези по малки кътчета от нашата родина са сякаш натурални и запазват истинското и българското,което имаме и което надявам, се че нашите деца ще продължават.Не бива да забравяме какво сме постигнали за свободата си.Снимките са страхотни, особено с тази носия.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мдаа.. Беше доста отдавна. Дано се е запазило, каквото го помня и да имате едно различно красиво изживяване, подобно на моето :-)

      Изтриване