Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

20.02.2015 г.

Зряла любов

Любовта ми, онази, зрялата.
Някога със страст преяла,
тръпнеща, шептяща,
страдаща, крещяща.
Онази, ходеща в жаравата,
търкаляща се във моравата.
Онази, плачещата в смях
и смеещата се в сълзи.
Онази, която в своя страх
да избяга от себе си бързаше.
Онази, виновната, бедната.
Летящата волна над бездната.
Лудата, в ревност погълната,
Онази, от себе си пълната.
Любовта ми, онази, зрялата,
остарялата моя любов,
превзела душата ми цялата.
с тихия си мъдър зов.
Днес е нежна и спокойна,
стабилна, умна, сладкопойна.
Прощаваща и семпла, несломима,
уверена, ненаранима.
Усмихва се от древния си трон
със поглед благосклонен.
Разбираща и топла днес.
Не чака упрек или вест
да обсадят двореца стар.
Не чака даже своя цар.
Вратите свои не залоства
и винаги приема гости.

Превзела е душата ми, цялата!
Моята любов, онази, зрялата...

Няма коментари:

Публикуване на коментар