Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

30.09.2019 г.

Световъртеж

Под жаравата
от твоя дъх е
цялото ми съществуване.
И болката.
И радостта.
И тъгата.
И безгрижието.
Под шептящото ти
обичане
е всичко, което Е.
И съмнението.
И вричането.
И гневът.
И обичането.
Под пълзящите ти устни
се върти Земята.
И Слънцето.
И Луната.
И мракът.
И тишината.

Спрем ли
да се обичаме,
Светът ще загине.

20.09.2019 г.

Реставрация на любовта

Не съм, каквато бях.
Сега съм друга.
За нищо на света
Не бих си тръгнала.
Ако искаш ме върни.
На баща ми.
На майка ми в утробата.
Или на Бог.

Не си същия.
Сега си друг.
За нищо на света
не бих те върнала,
на който и да е
от всички,
които са те обичали
някога.

Любовта ни не е същата.
Различна е,
след всичко,
което я очука.
За нищо на света
не бих пожелала
да бъде нещо по-малко
или повече
от сегашното ни време.

Прекрасна реставрация!

17.09.2019 г.

Има много неща, дето си ги носим като патерички. Ей така, за всеки случай! Ако евентуално някой ден счупим крак. И едната ни ръка е винаги заета. 

Но защо не си задаваме въпроса "Ами ако не счупим крак?" 

Днес приятелка, ме попита: "Ами ако не съм (здрава)?" 
"Ами ако си?" отвърнах. 

Всеки от нас носи такива патерички. Това са неща, които ни фиксират, застопоряват ни. Никой не ни връзва с корабни въжета за бизнес или семеен партньор, или за някаква обида, за болест, за нещо. Там ни връзват страхове и гняв. Усукват се около телата ни. Ще ни пекат бавно на шиш като великденско агне. Само дето няма да спрат, докато не изсъхнем. 

Имам си и аз такива. Но се боря с тях. Както мога, не повече. И, когато успея, цялата вселена започва да ми помага. Клише е, но вярно. А ето днес е много красив ден! Ден за изхвърляне на някоя и друга патеричка. Да изгладим новите си дрехи, прически, грим и маникюр. За мъжете нещо по-семпло. 

И нека се почувстваме по-добре! С четирите най-големи: Вяра, Надежда и Любов и тяхната мъдра майка София.