Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

23.04.2019 г.

Дефибрилаторът /хумористичен разказ/

- Докторе, уф, ох... – Дичо Мотичката сякаш опъваше магаре. – Докторе... оф...
- Кажи бе, Дичо, какво се плезиш, га че ли съм гола мома? Къде се губите сички? Дишаш като да се каниш да изсмучеш целия въздух. Трябва да те преслушам после.
- Спука са гумата, бре, Докторе!
- А, убава работа! Ми залепете я, де! Ха! Чекам ви вече половин час, бре! Я глей колко каси бира, багаж.
- Е, залепихме я, ама не става.
- Как така? С кво я лепихте?
- Ами Тодар намери некакво лепило у тех. Це200 се викало.
- Абе, каун! Така ли се праи, бре! Къде е Горския?
- Де да знам. У гората.
- Въри го намери. Върших му услуга. Той знае как да прави гуми. Ай, бегай. Аз ще почакам отсреща, у Черквата.
- Ама, докторе, да не се упиеш, бе, човек. Нъл ще караш линейката?
- Аз? Да се упия? Че аз алкохол не близвам. Ама пък да не е твоя работа, трезвен съм откак си легнах снощи. 

9.04.2019 г.

Името им е Любов

Има няколко същества, дето името им е Любов. И така стават някои обърквания. Например, когато кажа "Любов, ела да те погаля", от нищото до мен пониква тълпа от един брой мъж и един брой котана. Налага се да ги галя едновременно, ако не дай си боже, телефонът някак се е изхлузил от едната ми ръка. Или да ги редувам, като при това положение всеки ме дебне за точния брой погалвания. "Любовче, ама ти всичко ли изяде?", обикновено се приема за упрек, и, който може да говори, казва: "Кой? Аз ли?", а, който не може да говори, застава мирно до чинийката си. Или пък "Любов, избърши си сополите". В този случай нито едното от двете момченца не го прави, защото смята, че се отнася за другото. Но най-голямата обърквация става, когато всички са на едно и също място... Тогава "Любов, донеси ми чаша вода." може да е просто една молекулка въздух. А "Любов, искаш ли и моето парче шоколад?", е... сещате се. 

31.03.2019 г.

Сияние /разказ, фантастика/

-  Свикнала си да четеш хората, нали? Нали? Речникът ни обедня, книги отдавна не се пишат. Дори не знаеш какво е това. 
-  Знам.
-  Знаеш. До някъде. Само до някъде. От усещанията, които възрастните сме успели да предадем. Но има една особена магия в четенето на книги, която...
-  Знам букетът ти от емоции. Давал си ми всичко това.
-  И все пак не е същото като да го добиеш с опита си. С личното си преживяване. Нали не е все едно да слушаш приятелите си как са си изкарали на партито и да си присъствала лично. Не е все едно, м?
-  Е, много ясно. Добре де, като е толкова невероятно, защо изчезнаха книгите?
-  Не можеш ли да си го представиш? Не можеш?
-  Не, татко, кажи ми. Омръзна ми да се напъвам да си представям неща, които вече са се случили и отдавна отминали.
-  Защото думите, колкото и да са подбрани не могат да предадат всички смесени емоции, които можем да прочетем у самите хора. Когато човекът си припомни умението да чете хора, книгите му станаха безинтересни. Но книгата си остава един друг свят, който може да те накара да чувстваш неща, които не си преживяла лично. Колкото и да е неспособна думата да предаде цялата гама от емоции и мисли на хората, книгата все пак те провокира и въображението ти доразвива останалото. Така, в невидимия свят зад някогашното мастило, стоят световете на всеки един читател. Както казах – магия! Обаче аз малко се отклоних. Чуй какво искам да ти кажа.
-  Огладнях. Не ми се разговаря повече.
-  Преди минути взе таблетка. Не си гладна. Слушай, чуй ме, искам да ти покажа нещо, което никога не си виждала, чувала или чувствала.
-  Усетих, че си много развълнуван и прикриваш нещо, но загубих интерес, докато ми говориш пак за скапаните книги.
-  Добре, де. Ето. Свикнала си да четеш хората...
-  Това вече го каза.
-  ... но ела да прочетеш това!
Игор отвори вратата на спалнята си. Стаята бе малка и празна.

17.03.2019 г.

Личният ми опит с новите методи за лечение на перитонеална карциноматоза HIPEC, PIPEC и т.н.

Шегувам се с приятелите от Клуба за борба с рака, че вече мога да работя като тези, които пишат рецензии за ресторантите, преструвайки се на клиенти. Таен клиент по болниците, демек. Ще разкажа за самата болница Тракия Парк гр. Стара Загора в отделна публикация и ще допълня тази информация и в публикацията с личното ми мнение за болници и специалисти.

Тук ще разкажа за новопридобития си опит с новите методи за лечение на тумори в корема, и най-вече за лечение на упоритата перитонеална карциноматоза. Но преди това да се върна малко назад:

25.02.2019 г.

Пазете сееее! Минавам аз. На ски!

Наскоро четох една публикация на Красита за опитите й да прокара ски. Всички, които я прочетоха покрай мен, си умряха от смях. Има нещо такова. Но, както каза сестра ми: Много общо има, освен отказването!

Та, да, важното е да не се отказваме и да оценим всичко онова, което, освен самото каране на ски, представлява ски-ваканцията! Човек трябва да пробва поне няколко пъти, за да разбере. Чистият въздух, свежият сняг и, дори, ако щете вярвайте, но всички тези цветни ски-екипи... като цветотерапия е!

И аз още се уча, но се забавлявам през цялото време, независимо, че ми е трудно. А добре, че си имам зет като мед, та да мога да се видя отстрани. Пустото "рало" кога ли ще успея да го изключа...