Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

22.06.2024 г.

 Съм точка.

Съм точката, в която гледам, 

за да не загубя равновесие.

Непрекъснато губя нещо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар