Едва ли ще разберете, но за мен 9 сутринта си е рано. Още повече, когато трябва да отида на зъболекар. Успах се, не пих кафе и закъснях. Вместо извинение разказах виц, който вчера прочетох някъде:
Запъхтяна жена влетява в гарата. Пита:
- Извинете, кога тръгна влака за еди-къде-си?
- Преди 5 минути.
- Е... не съм закъсняла много.
Зъболекарят и сестрата се смеят. Полягвам на стола с облекчение.
Малко по-късно се оказва, че нямам пари, както и, че не нося здравната си книжка. Ех... мой ден, започнал без кафе.
Тичам до вкъщи. Ааа, ще се върна, но първо няколко глътки кафе Costa. (Тук това вече напомня на copyright статия за link building към сайт за кафе) Обаче имам две здравни книжки и пак не помня коя е активната. Взимам ги и двете. На няколко глътки кафе вече не забравям да изтегля пари.
Влизам запъхтяна в зъболекарския кабинет. И отново, вместо извинение казвам:
- Мислех, че след няколко глътки кафе вече ще мога да решавам висша математика, но пак не помня коя книжка е вярната.
Смеят се. Ох... олеква ми.
Но все пак денят трябва да продължи. Я, да си допия кафето и да си направя още едно. От любимото напоследък - Costa - плътно и ароматно за добър старт на деня. Ей, така, за всеки случай. Иначе ще трябва още много смешки да измисля днес.
А сега някой да накара Costa да ми плати за копирайтинга, няма все без пари да им работя, я! В противен случай ще трябва да призная, че въобще не е плътно и ароматно, макар причината да е съвсем прозаична - просто свърши. Използвах последните трохички с надеждата да преметна своя ден, че се е родил без деформации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар