Визуализации за една лична борба с рака

Здравейте, приятели по съдба,

Не рядко съм се замисляла за това, че това си е моето си тяло, и, как така ще се случват разни неща в него, без съгласието ми!

Твърди се, че човешкото тяло е една съвършена самоизцеляваща се система. Действително, ние не знаем как функционира тялото ни. Не и в дълбочина. Макар да е нашето си тяло, ние нямаме представа колко вида клетки имаме, колко на брой са те, как са свързани нещата помежду си и т.н. Както, междувпрочем, не всички знаем и как точно функционира автомобилът ни, но това не ни пречи да го подкараме.

Да, но... все пак... ТОВА Е МОЕТО СИ ТЯЛО! 

Като Мениджър на клон в банка, аз имам поглед върху цялата работа, всички процеси, но не познавам в дълбочина работата на колегите, например с конкретните им достъпи до системите на банката - нещо, с което аз лично не работя пряко, и, съответно, нямам и този достъп. Но, всичко се прави в екип! И всеки трябва да си върши своята част от работата, а аз да я организирам, контролирам и т.н. По тази аналогия, и в моето тяло аз съм шефът, но не познавам в дълбочина конкретните рутинни дейности на системите, органите и клетките в тялото ми. Не е и възможно, а не е и нужно. Всеки участник в процесите има своя дял, своите способности и принос в общата картина. Единствено, най-важното е, да има сподлена отговорност и екипност! 

Мислейки за тези неща, аз, постепенно, си създадох някакво умение да навлизам мислено в тялото си, както и да ви звучи (вярно, имам известен опит и с йога и медитация). Представете си, че гледате филм. Камерата пресъздава общата картина, някъде от птичи поглед, и, постепенно се приближава до града, улицата, къщата и, накрая, до главното действащо лице. После, камерата се фокусира върху краката му - обувките, чорапите, проследява дрехата, лицето... окото... зеницата... 

По подобен начин и аз се опитвам да контактувам с тялото си, за да си помогна в процеса на лечение и оздравяване.

Бях чела, преди години, че спортисти много често прилагат методи на визуализация. Представят си, че са на терена/басейна/корта/пистата и се състезават/тренират. Проучванията показвали, че при визуализация, тялото показва същите индикации, както при реално състезание или тренировка. Тялото се напряга, пулсът се учестява, мускулатурата се съкращава и отпуска и прочие. Дори се твърдеше, че резултатите на групите спортисти, които само визуализират са много близки до постиженията на спортисти, които реално спортуват. 

Преди години, загубих близък човек. Една невероятна дама с рак на гърдата. Още тогава се бях замисляла по тези въпроси. Бях чела, че по света, в някои клиники се правят такива проучвания и практики, при деца с онкохематологични заболявания, като им се дава компютър и компютърна игр; обяснява им се, че главният герой са самите те, а Лошият герой е рака. Знаете, че децата много добре се справят с компютърните игри. Те оставят децата да се борят с Лошия и да го побеждават, отново и отново. И отново. Смяташе се, че това оказва чудодейно въздействие върху хода на болестта. Та, за да подкрепя въпросната жена, изрових в нета 2 две картинки, които ми се сториха подходящи - на рицар и смешно чудовище, и я помолих да визуализира, че рицарят е самата тя и нейните Т-клетки убийци, а смешното чудовище е Ракът. Нямам идея, дали ме е послушала... Тя загуби битката, но у мен остана убеждението, че бихме могли да си помогнем с подобни методи.

Тези дни попаднах на тези картинки в стария ми компютър. И реших да ги споделя с вас. Гледайте ги известно време, за да се запечатат в съзнанието ви, след което си представете битка с тези два героя в нея - Рицарят - вашите Т-клетки убийци, имуноотоворни за контрола над туморните клетки, и смешното чудовище - Лошият герой:

 

Колкото и да ви звучи странно, шантаво или нерационално, вярвам, че тази практика, да контактувам с клетките в тялото си, дава резултат. Няма как да разгранича резултатът на какво, конкретно, се дължи, по всяка вероятност е сбор от фактори - стандартното лечение, добавки, грижа за психиката и т.н. До колко подобряването на нещата при мен се дължи на тези лични разговори с моите Т-кетки убийци и туморни клетки, няма да ви лъжа - нямам никаква идея. Но имам онова необяснимо усещане, че нещата се получават И благодарение на това.

Нищо не ви пречи да опитате! Да опитВате! Сегашно продължително време! Не струва нищо, освен малко лично време за спокойствие. Не е токсично като химиите, които ни наливат. Не е негативно изживяване, като страха и стреса, който изпитваме във връзка с тази болест... Единствено, насочвам вниманието ви: ЗА ВСЯКО НЕЩО В ТОЗИ ЖИВОТ Е НУЖНО ПОСТОЯНСТВО, ЗА ДА СЕ ПОЛУЧИ! Не можем да очакваме, че ще отидем веднъж на фризьор, и цял живот ще бъдем с прическа, нали? 

А ето и медитацията, която преди време обещах:

Успех!