Лека нощ (разказ)

 - "Извинете, божии създания, но ние просто не можем да съжителстваме!", казало извънземното. 

И просто така, с един мах, човечеството било заличено. В паметта на Вселената има сведения, че хрхрите съвсем не били лоши създания, иначе. Просто станали твърде много, защото раждали седем пъти в годината по седем деца, започвайки още от седмата си година, а всяко от тях живеело по около 70 години.Можеш да смяташ, нали? 

- Е, мога да сметна 7+7. 

- Няма значение. Това са много деца, които те раждали и трябвало да се разселват често по други планети. Така един ден стигнали до Земята и изтребили всички. 

- Но защо?

- Защо, защо! Ти защо уби нощната пеперуда, а не я остави да живее в стаята ти?

- Е, ами... грозна е и шуми с крилата си!

- И ти я уби.

- Да. Какво? Това е прото една нощна пеперуда.

- Ами представи си, че и хората сме били за тях нещо подобно - грозни и създаваме шум.

- А! Окей.

- Окей?

- Е, ами... разбрах те. 

- Та, хрхрите съвсем не се оказли такива, каквито хората си представяли. Не били направени от газ, не мигали, не излъчвали мисли и прочие. Били си най-нормални същества.

- Но... след като хората са били изтребени, тогава ние какво сме? 

- Ще ти кажа после.

- А от къде знаеш тези неща?

- Кои неща?

- Е, ами... тези, дето ми ги разказваш сега. За хрхрите - какви са били и прочие.

- Нали я знаеш на брат ми жената, Луиза.

- Да. И?

- Ами нали виждаш, че тя не е като нас.

- Е, ами... тя няма врат и очите й са прекалено кръгли...

- Точно така. 

- Да не искаш да ми кажеш, че тя е хрхри?

- Не, бе. Не е хрхри. Слушай сега да ти кажа. Нейния вид е характерен с една особеност. Тя помни като слон.

- Какво е слон?

- Слонът е древно животно, за което се говорело, че има много силна памет. Мълчи сега. Та, тя знае тези неща, защото паметта на съществата като нея се предава на поколенията. Тя знае тези неща от нейните прародители.

- Но ние нали сме хора? 

- Е?

- Е, ами... нали хората са били изтребени.

- Ами ти все ме прекъсваш. Аз това исках да ти разкажа. 

Един наш прародител, той бил учен от голяма величина. И той доброволно е дошъл тук, на тази планета, на която живеем сега, за да изучи дали е годна да я населим. И така е оцелял.

- Той със семейството си ли е дошъл?

- Не. Той тогава не е бил женен. Бил е тук с екип от други учени. И тъкмо са постигнали удивителен напредък и изпратили съобщение до Земята, че планетата е годна за населяване, когато се е случило унищожението на хората.

- А те как са разбрали?

- Кой да е разбрал какво?

- Е, ами... учените. Как са разбрали какво е станало.

- Ами не са! Просто никой не е отговорил на съобщението им.

- А! Окей. И?

- Ами минали години. Част от учените създали семейства, родили се деца. И тогава, изведнъж, пред хората тук се разкрила дълго пазена тайна. Оказало се, че през всичките тези години на планетата са живели и същества като жената на брат ми - Луиза. Те били грозни и злобни създания. Също като Луиза. Знаеш я.

- Е, ами... не знаех, че е злобна.

- Вече знаеш. Та, те внимателно са се крили, защото били много уплашени от тези нови същества, които взели да се размножават на планетата им. Не вдигали шум, прикривали следите си, криели се в недостъпни и неизучени за хората места. Но един ден един от тях просто се издънил. И хората научили за тях.

- Добре, де. Никога не бях си помислил такова нещо. И как се е казвала тази раса?

- Бе, няма значение. Вече и те се наричат хора.

- Е, ами... Любопитно ми е, кажи ми.

- Е, наричали се слони.

- Като древното животно, за което ми разправи одеве?

- Онова са слонове, не слони. Многознайко такъв. Та, както и да е. Заживели заедно. И после даже започнали да се женят помежду си с хората.

- А какво е станало със Земята?

- Ами не се знае. Много е далече, а ние още нямаме такива технологии тук, с които да стигнем до там. А и какво да правим там? Ще ни разкрият хрхрите и ще изтребят всички ни, та да вземат и нашата планета.

- А! Окей.

- Ами, накратко това е. Хайде, излизам.

- Добре. Лека нощ. Дядо?

- Да?

- Ами... ти каза, че онази планета се е казвала Земя.

- Да. Земята.

- Но планетата, на която живеем също се казва Земя? На другата Земя ли сме я кръстили?

- Това е просто приказка за лека нощ! Хайде вече да заспиваш!