Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

7.04.2021 г.

В късче от нощта ми.

Под пръстите ти се разливам като акварел. Изкуство съм. И бяла глина. Осезаема съм, защото ми придаваш смисъл. 

Ти си момент. Онзи момент, в който е измислен саксофонът и нощта е навита на руло кубинска пура. 

Вдишвам те и се понасям на гърба на вишнев цвят към липсата на окончание на времето. 

Е... Любовта ни е банална. Толкова, колкото въздухът в дробовете ни. В телата ни, на които тя придава плътност. Път.

Какво, ако те няма. Ако ме няма. Какво... Какво?! Какво. 

Но да се върна към теб. Сега. И там, до липсата на окончанието на времето, където съществувам за тебе и съм цяла.

Няма коментари:

Публикуване на коментар