Да ви кажа, честно и аз съм се сърдила на лекари. Най-вече, когато съм се почувствала зле от отношението им. Но точно сега това не е важно. Защото като се обърна назад, виждам че към настоящия момент съм се придвижила с помощта на цяла армия от тях!
Изброявам ги в съзнанието си, от професор до редови лекар, и все се сещам за още някой. Вярно, някои от тях изпъкват смело на общия фон! Следите им са по тялото ми, но следите им са и в сърцето ми, защото то още тупти, с признателност и обич. Това са лекарите с призвание. Онези, които не ме игнорират, а някои дори са готови да поплачат с мен, заради мен. Онези, които ме виждат с лицето ми, стъпките ми, а не само с органите и клиничните пътеки. Онези, които въпреки трудната си професия, не са пуснали защитите си от цинизъм и арогантност от глава до пети, а са се оставили да бъдат вълнувани от съпреживяване. Това е трудно, много трудно. Давам си сметка за това.
Тях ги има, срещала съм ги, помня ги, моля се за здравето им, моля се да чувстват ежедневно удовлетворение от това, което правят и да бъдат истински щастливи човеци.
Срещала съм и много прекрасни медицински сестри! Питам ги за имената им, за семействата им и историите им, и ги виждам като човешки същества, каквито всички сме.
Професионализмът аз го оценявам цялостно с човека зад него - както се отнася с другите в професията си, така го прави и в живота си. Ако е възпитан, интелигентен, смел и внимателен като човек, ще бъде такъв и в професията. Ако е небрежен и груб в личния живот, такъв е и в работата си. Пожелавам си повече от първите и пред тях се покланям до земята!
Честит празник, Лекари! Честит празник и на медицинските сестри и всички, които работят това и обичат професията си!
Благодаря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар