Рицар

Душата му е остаряла птица, 

прелитаща над бойното поле, 

където сам-самичък рицар 

се ражда само да умре. 

В доспехите му дупки зеят, 

ужасно жив е и със чест. 

Не само битки той умее. 

Но тъй поднася му се днес. 

И рамото му е превито. 

И белезите пак пламтят. 

Понякога сърцето - свито, 

и мускулите му крещят. 

Душата му е остаряла птица. 

Старее тялото и то. 

О, рицарю все в битки тичаш. 

Това е то - проклет живот. 

Но между тази проклетия, 

лети ли птица в синевата? 

Защо са всички битки тия, 

ако не във името на любовта ти.