Котката на Шрьодингер?

Може би знаете, че през отминалите месеци преживях доволни количества болка от всякакво естество. Все в хоризонтално положение. Съответно слушах доста музика и аудио книги, оцветявах картинки в приложение на телефона и гледах доста телевизия. 

В един момент започнах да се дразня. Все по-често във филмите и книгите все ще изскочи по някой умиращ от рак. Тъкмо се загледаш, филмът ти се струва интригуващ, човешки и - хоп! - камерата спира върху някой абокат, проследява капката, системата и се спира в някое бледо и измъчено лице. Следват мълчаливи прегръдки и сълза, която пада върху бял чаршаф. 

Понякога сменях канала, а понякога се оставях на мазохистични преживявания, от които и върху моя чаршаф капваше солена биологична течност. 

Но сега вече съм по-добре. Сега вече във всички книги и филми има по някоя чаша с много лед, които подрънкват неустоимо от досега си. Странно, но го чувам като коледни камбанки. Не, по-скоро като онези майсторски изработени дрънкулки, които вятърът кара да се докосват. После той, вятърът, поема нежния шепот, отнася го до нечие вглъбено ухо и кара съответните устни да се усмихнат. 

Тази пък пие Маргарита. Без сол. Как може да си поръчаш Маргаритата без сол! Това е кощунство, казвам ви! Поръчайте си текила с лимон, не Маргарита! 

А защо никой не пие бира по тези филми? Луди ли са? А на мен и бира ми се пие. С гарнитура от пържена цаца. Аууу... 

Какво още ми се пие, мисля си... 

Какво ми става? Месеци наред дори не се сетих за алкохол. Хм. Ама сега всички в телевизора пият. Не е честно. Защо точно сега всички програмни директори са решили да ми пускат филми с алкохолици и техния драматичен инквизитор! 

И тогава, кой знае защо, се сетих за котката на Шрьодингер. Може би просто не се сетих за по-подходящ пример. Може би в главата ми има котка. Или пък питие. Кой може да каже преди да е надникнал в квантовата реалност на мисловните ми вълни? Може би наистина има милион паралелни вселени, в някоя от които аз нямам това заболяване и във филмите виждам само пътуващи из Космоса, или пък хора, които правят секс без любов... (не бих избрала тази, ако зависеше от мен.) 

Но, я стига съм се оплитала! Моята си Вселена си е моя. Какво ме интересуват другите Катки и котки. 

А щом бръщолевенето в главата ми се завърна, значи след известното лутане по болници, най-после вероятно напипах пътя към дома, какъвто и да е той. Пътя към Моята си Вселена!