Има много неща, дето си ги носим като патерички. Ей така, за всеки случай! Ако евентуално някой ден счупим крак. И едната ни ръка е винаги заета. 

Но защо не си задаваме въпроса "Ами ако не счупим крак?" 

Днес приятелка, ме попита: "Ами ако не съм (здрава)?" 

"Ами ако си?" отвърнах. 

Всеки от нас носи такива патерички. Това са неща, които ни фиксират, застопоряват ни. Никой не ни връзва с корабни въжета за бизнес или семеен партньор, или за някаква обида, за болест, за нещо. Там ни връзват страхове и гняв. Усукват се около телата ни. Ще ни пекат бавно на шиш като великденско агне. Само дето няма да спрат, докато не изсъхнем. 

Имам си и аз такива. Но се боря с тях. Както мога, не повече. И, когато успея, цялата вселена започва да ми помага. Клише е, но вярно. А ето днес е много красив ден! Ден за изхвърляне на някоя и друга патеричка. Да изгладим новите си дрехи, прически, грим и маникюр. За мъжете нещо по-семпло. 

И нека се почувстваме по-добре! С четирите най-големи: Вяра, Надежда и Любов и тяхната мъдра майка София.