Понякога си записвам някоя споходила ме мисъл на бележка в телефона. Отварям бележките за списък за пазаруване, който така и не записвам. Но пък се ражда стих:
Изгорелите къщи изглеждат просторни...
Някога там е пулсирал живот.
Някога там, за любов неуморни,
мъж и жена са строили Кивот.
И алчност, и щедрост - трупали всичко.
И котка, и куче. Родили деца.
И се измъчвали те да обичат,
на върха на придошлата река.
Изгорелите къщи изглеждат просторни -
част от снимка, и котка, и стол.
И дъхът на любов неуморна.
Но кому ли бе нужен Кивот?
Всичко за мен
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар