Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

13.08.2019 г.

Помни, че те обичам

Моля, не помни това!
Че някога била съм лоша.
Че някога била съм зла
През дългите ни нощи.

Че искала съм слабостта си
във твоята да скрия.
Моля те, недей така!
Нека го изтрием!

Помни това, че можех,
влачейки се да те нося,
Обичаща, тревожна,
безумна, стара, боса.

Помни, че те обичам -
Прямо, шарено и остро.
Без пулс кръвта пак тича,
Към нашия си остров.

Прости ми, че ме няма.
Ни в шест, ни в осем.
Съм глуха, сляпа, няма.
И цялата съм есен.

Но ти недей така!
Във радост те обличам.
Знаеш, че дори в нощта,
Аз страшно много те обичам!


Няма коментари:

Публикуване на коментар