Дефибрилаторът /хумористичен разказ/

- Докторе, уф, ох... – Дичо Мотичката сякаш опъваше магаре. – Докторе... оф...

- Кажи бе, Дичо, какво се плезиш, га че ли съм гола мома? Къде се губите сички? Дишаш като да се каниш да изсмучеш целия въздух. Трябва да те преслушам после.

- Спука са гумата, бре, Докторе!

- А, убава работа! Ми залепете я, де! Ха! Чекам ви вече половин час, бре! Я глей колко каси бира, багаж.

- Е, залепихме я, ама не става.

- Как така? С кво я лепихте?

- Ами Тодар намери некакво лепило у тех. Це200 се викало.

- Абе, каун! Така ли се праи, бре! Къде е Горския?

- Де да знам. У гората.

- Въри го намери. Върших му услуга. Той знае как да прави гуми. Ай, бегай. Аз ще почакам отсреща, у Черквата.

- Ама, докторе, да не се упиеш, бе, човек. Нъл ще караш линейката?

- Аз? Да се упия? Че аз алкохол не близвам. Ама пък да не е твоя работа, трезвен съм откак си легнах снощи. 

- Добър ден, докторе. Немаше ли да одиш на море неска?

- А, ще ода, ще ода. Дай една парцуца, Гошо. Ама тънка, ей, да не земеш като снощи да ми я напълниш догоре, че ша карам. Ко туй, бре? Кой е тоя дет се въргаля под масата? А! Ама тоя да не е умрел, бре?

- Не е. Пиян е. Той си е тука от снощи.

- Ауу, как бе, ми той не диша, тва говедо! Ауу, де ми е сега линейката. Гума спукали. Виж, Гошо, ние веке сме у рисковата група. Требе да монтираш тука един дефибрилатор. Аз вече у кръчма без дефибрилатор нема да флизам, да знаеш!

- Жив е, докторе. Ей там и Вачо се търкаля. Остаих ги снощи тука, че беа заспали. Заключих ги и отидох и аз да спа. Ама кат съм тръгнал те са събудили и изпили сичко. Ей, на! Добре, че домашната я заключам. Бреее...

- Найш кво, ей ся кат дойдат с линейката, ще измъкна аз тоя дефибрилатор и ей тука ще го монтирам. За кво ми е на мен в тая стара линейка. Ба! Кат има нужда от него – право у Черквата, при тебе ще ги водя. Тамън да ти се дигне оборота. Да дръннат по ена ракийка и ке се оправат. Ти кво си го овесил, бе Радко, га че ли не те е гушила жена ти?

- Гуши ме тя. Аз за тва избегах.

- Ха-ха! Е, ти от тва ле бегаш, бре? Ами млада булка е, ща гуши, нема а та гледа, я.

- Оф, мани, докторе. Много е тежко. Тайничко се измъкнах през прозореца на тоалетната.

- Ех, млади, глупави. Да бех на твойте години...

- Кво ще монтираш, докторе, ко туй, дет го рече? Дефил-блатор нещо си?

- Де-фиб-ри-латор, Радко. Ти нали го умееш това с тоци и жици? Таман ще го направиш. Ей, сегинка. Да додат. Сипи йощ ена парцуцка, Гоше.

- Нали на море ще одиш, докторе?

- Бе, ша идем, бе. То нема да избега. Кокаин у морето колко искаш. Ше си изловим един пакет и нема а се върнем.

- Те го събраха вече властите.

- Не са го изловили сичкия. Сигурен съм. Я, тука още един се търкаля под масата. А, тва а на Минко Каручката женка му, бре! Минко де е?

- Тука беше снощи. Дай да го намерим. Минкооо, дека си, бре?

- Ей го де е!

- Де?

- Е го. На тоалетната си е задремал. Ама не мога да отвора таа врата. Требе да го видим жив ле е.

- Живи са, бре, как да не са.

- Мое са живи, мое и да са неживи. Требе си дефибрилатор тука.

- Как, как?

- А бе, Радко, а бе цървулче, ти нъл учи у града, бре? Дефи-бри...

- Чекай, ся ще го река. Дефи-бри-ебатор.

- Къв ебатор, бе, момко! Изпила ти е невестата акъла, ей! Дефи-бри-латор. Никакъв ебатор нема. Ела тука да бутаме тая врата, да извадим Минко из тоалетната.

- Ооо, докторе, Гошо, добър ден. Я, и Радко тука.

- Ооо, Геврек, що чиниш? Ела тука да вадиме Минко из кенефа.

- О! Ох.... Бе кво е това дека се търкаля, бре?

- Напили са тука снощи, търкалят се като барабонките на Гергиновите кози навсекъде, Геврек. Ама дъл са живи, те това ме вълнува. Ще монтирам веке тука един дефибрилатор?

- Дефи - какво?

- Дефибрилатор. Е, таме, ке го монтира Радко. До вратата. Оти ние сме веке в рисковата група.

- А бе, докторе, на море си щял да одиш. Да ма земеш с тебека?

- Да та зема, ма не мога. Линейката е пълна веке с багаж и народ. Ми как те пуска жена ти, бе, Геврек?

- Тя замина у Враца при дяцата. Ерген съм, хаха! Кеф голем.

- Идат! Идат! Крийте се бърже!

- Кой иде, бе Ицко, къде си се разбегал толкоз?

- Женките идат, докторе. Носат инструменти.

- Аз жена немам. Кой си има да му мисли!

- Мойта замина сабале за града да лови влака. И аз немам.

- На Минко женка му е тука. И той нема да се плаши.

- Бате Радко крий се бърже! Ама, бай Геврек, женка ти и тя е тука. Носи туй дето прави баница. Лошо гледа. Обещал ми е, вика.

- Ииих, мани, мани, върнала се е от автобуса ле? Е, дека се крия. Той Минко е в тоалетната.

- Ела тука зад бара. Кой иде още, Ицко? Добро момче, добро момче.

- Идат йощ на тия дет се въргалят жените. Кой с мотика, кой с бастун. Лошо ще става. Бегайте по-бърже из тая Черква. Идете у истинската и се молете да ви не утепат. Таман ще кажете, че сте се молили, да не си мислат, че пиете парцуца по цел ден.

- Еей, я го тоя Ицко, учен ша станеш. Ми тия дека са по земята как да ги спасим? Кажи, Ице, нъл си умен.

- Теа да ги опрем тука у кръчмата, ама ей там под иконата дето бай Гого я турил за украса и назидение, на колене пред Бога. Уж се молат за спасение.

- Еейй, тоа бая умен.

- Докторе, докторе, Горския оправи гумата. Ма рече, че услугата ти била по-дребна. Та иска с нас да доде.

- Искам, искам!

- Искаш, Горски, ама нема. Малка му била услугата! Че те отървах от жена ти да та не убие с тия ... болести. Че ма и срам да го река, даже.

- Ай, нещо срамно ли е, докторе?

- Срамно я! Да ти каже сам Горския. Къде оди и ко праи. Убава била циганката.

- Ама тя и на Горския женка му иде. Носи брадва.

- Кво думаш, Ицо?

- Идат сичките. Носат инструменти. Лошо ще става!

- Ей, Дичо, бърже измъкни жиците на дефибрилатора, уж Радко е дошъл да го монтира по спешност.

- Кое?

- Уф, добре де. Аз ще го измъкна. Радко приготви се да го монтираш. Уж за тва сме те викнали. Спешно!

- Ко вика, доктора, бе Радо? Кво е туй? Дефил...ебатор.

- Нема никакъв ебатор, бай Дичо. Друго му се вика, ама и аз не знам кво. Ма не е ебатор.

- Ааа, е убу. Ама кво сте се разшътали?

- Жените идат, не разбра ли. Носат оръжия, бай Дичо. Я да ми намериш отвертка.

- Е, от дека идат.

- Ице, от дека идат, бре?

- Горе, бате Радко, на баира се събрале. И ке додат след малко. Много се беа разлютили. Черквата ще я събарят.

- Коя черква ще събарят, бре!

- Я, тоа дет се спънах у него бил попут. Попе, ще събарят черквите наще женки.

- Ииих, ма кои? Мойта да не е?

- И тя иде, Попе. Носи един голем кръст. Рече, че ща бие с него.

- Въх! А-а-а, ще събарят те. Ей сегинка ще видат, само да додат. Ке видат каква анатема ще им произведа. Нема да пипат черквите. Нито едната, нито другата, ама-ха!

- Радко, ко става? Ще стане ли дефибрилаторът? Бърже го вържи на тока, да ги осеферим и другите двама.

- Готово! А-а-а-а!

- Их, какво стана?

- Ами той, Радко, ебатора на бузите си го сложи. Май умре.

- Ама че е идиот, тоя Радо. Като бойно поле е Черквата. Ама аз жена немам, отивам на море – рече докторът и метна още една тънка пърцуцка.

После всички се метнаха на старата линейка и заминаха за Каварна.