Има няколко същества, дето името им е Любов. И така стават някои обърквания.
Например, когато кажа "Любов, ела да те погаля", от нищото до мен пониква тълпа от един брой мъж и един брой котана. Налага се да ги галя едновременно, ако не дай си боже, телефонът някак се е изхлузил от едната ми ръка. Или да ги редувам, като при това положение всеки ме дебне за точния брой погалвания.
"Любовче, ама ти всичко ли изяде?", обикновено се приема за упрек, и, който може да говори, казва: "Кой? Аз ли?", а, който не може да говори, застава мирно до чинийката си.
Или пък "Любов, избърши си сополите". В този случай нито едното от двете момченца не го прави, защото смята, че се отнася за другото.
Но най-голямата обърквация става, когато всички са на едно и също място... Тогава "Любов, донеси ми чаша вода." може да е просто една молекулка въздух. А "Любов, искаш ли и моето парче шоколад?", е... сещате се.
Всичко за мен
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар