- О, Боже! Какво правите чак тук? Ехо! Събудете се! Господине! Диша ли? Май е замръзнал.
- На кого говориш, Емилия?
- Ела, ела! Трябва да ми помогнеш.
- Какво става?
- Сложи си шала, ще те заболи гърлото като дишаш така през устата.
- Их! Какво става тука? Кой е тоя?
- Ами де да знам, ама не отговаря.
- Да не е умрял?
- Мисля, че не.
- О-о-о, ама той е много тежък, Емо. Няма да стане така.
- А как? И си без ръкавици. Чакай да помислим...Татко ще се забави поне още час. Трябва някак да го замъкнем във вилата. Господине, чувате ли ме?
- Ама, како, той може да е умрял. Ако го занесем във вилата ще се размирише.
- Знаеш ли какво, Росене? Дай да вземем онзи стар брезент, дето татко завиваше колата, ей там, при дървата го гледах някъде.
- И какво?
- Ами, ще го избутаме върху брезента и ще теглим двамата, а?
- Ох, ма Емоо... Питам те, ако е умрял?
- Абе не е, май, ама ще умре, ако остане тук. Сетих се! Нали сме гледали филми, бе! Айде мисли малко. Ама, първо изтичай да си сложиш ръкавиците и вземи онова огледало дето е в стаята на мама.
- А, не! Там не влизам.
- Стига си се лигавил! Толкова години са минали и дори не я помниш. Хайде, че ще умре човекът.
- И за какво ти е това тъпо огледало?
- Да го сложа пред ноздрите му, да видя дали диша.
- Еее, верно бе! Тичам!
- Господине, господине! Събудете се! По-бързо, Росене!
- Ето! Ама гледай го колко нелепо е облечен! Виждала ли си друг път възрастен човек с такива ярки дрехи?
- Диша! Диша! Давай да взимаме брезента!
- Ама, како, то много сняг има. Не трябва ли първо да почистим до тук. Татко сутринта само пред нас и около колата е чистил.
- Няма време. Их, ще те убия, оставил си вратата отворена, бе хлапе такова малоумно!
- Я не ме обиждай! Кифла!
- И пак не си сложил ръкавици! Иди си ги вземи и затвори вратата. Аз ще взема брезента.
- Готово. И какво правим сега?
- Хайде помогни, де! Вдигни тези дървета тука, не виждаш ли, че са застъпили брезента.
- Ама само не ми се карай!
- Давай, давай, не е време да се цупиш!
- Ох, то много тежко, ма, како. А не трябваше ли да викнем линейка нещо?
- Вярно! Браво на теб! Ама то тук каква линейка ще дойде... Абе, хайде, иди и вземи телефона ми. Звънни на 112. Те си знаят кой да пратят. Аз отивам при него, да се мъча да го изтърколя на брезента. Тичай, какво ме гледаш, бе!
- Ама... ти да се обадиш. Аз никога не съм звънял на 112...
- Оф, стига си се лигавил. Човекът ще си иде. Хич те няма в напрегната ситуация!
- То за това ми пишат двойки в училище. Не че не знам. Да кажеш после на татко, че това е причината!
- Ей сегинка ще те смотам! Бягай бързо за телефона! Пак заваля...
- Урааа! Ехаа, какви парцали! Ох, не ме бий! Пикла!
- Господине, ако ме чувате, ще Ви избутам върху един брезент, за да Ви замъкнем в къщата! Ей там, на ... двадесетина метра е. Не Сте успели да стигнете.
- Ало, ало! А, ма, како, то няма сигнал!
- Дай да видя! Ей, така и не сложи ръкавици, ледени са ти ръцете! Ало! Чувате ли ме? Ало! Тук има замръзнал човек, чувате ли? Да, замръзнал! Ами... а сега де как да обясня... Ами малко над Левочево. Има една частна вила. Какво? А, да кажа кой е собственика... ами баща ми. Моля? Аха, ами казва се Чудомир Иванов Лозев. О... не му знам ЕГН-то. Аха, да намерите вилата на картата... Не, няма го тук. Отиде до Пампорово. Сами сме с брат ми. Ама мога да пратя местонахождението от Гугъл карти. Да... да, ще запомня. Добре, ей сега.
- Какво става?
- Чакай да им изпратя къде се намираме. Готово. Е, браво на нас. Дай сега, бутай. Оооох... не става, не помръдва. Буташ ли въобще?
- Бутам, де.
- Хайде пак. На три. Едно, две, три! Така. Давай сега отпред. Пак на три. Едно, две...
- Чу ли?
- Какво?
- Нещо измънка.
- Така ли? Господине, господине, ехоо... Добре, няма нищо. Давай да го дърпаме, че умрях от студ. Едно...
- Чакай!
- Какво сега пак?
- Май чувам кола. Татко!
- Нищо, ако е той още по-добре, ама ако не е... Давай! Едно, две, трииии... Пак. Едно, две, триии. Едно...
- Оф, изморих се.
- Ама как може да си такъв лигльо! Мъж си вече почти, бе! След месец ставаш на десет.
- Еее, хубаво де. Само малко да си почина. Ама гледай го, ма, Емо. Как може да се облече с такова червено палто!
- Хващай тука, хайде! Едно, две, трииии... Ама видя ли, че колата отмина. Не беше татко.
- Студено ми е.
- И на мен. Ама, разбери, не можем да оставим човека тук! Моля те, стегни се, още малко има. Ей, там, вече е почистено и ще е по-лесно.
- Ох... капнах.
- Добре, почини малко. Само остана да го вкараме през вратата. Отивам да сложа чай. Влез за една минута да се стоплиш до камината и сложи още дърва.
- А сега, какво ще правим?
- Дай да му разкопчаем колана и да го съблечем. Тези дрехи са мокри.
- Бляк! Луда ли си? Как ще събличаме някакъв старец.
- Омръзна ми от тебе, ей! Как стана такъв лигльо, не знам. Татко не е такъв. Нищо не го плаши, никога не мрънка. Така! Дърпай единия крачол сега. Господине! Донеси завивките от на мама стаята.
- Пак ли?
- Какво пак?
- Да влизам в тази стая.
- Колко пъти да ти се казва? Мама отдавна вече не броди в стаята! Тичай, че ще те набия!
- Оф... добре деее...
- Ооох...
- Какво стана, Емо?
- Нищо. Пробужда се. Разтривам му краката. Хайде идвай вече, трябва да го завием.
- Емилия?
- От къде знаете?
- А! А това е Росен! Смел мъж е! Много ти помогна днес!
- Кой Сте Вие? Вземете! Чай! Можете ли да станете? Ще Ви помогна.
- Аз, момичето ми, съм просто един старец, който обича децата!
- Како... ама това е дядо Коледа!!!
- Глупости!
- Как не се сетих!
- Хо-хо-хо! Браво, момчето ми, браво! Спаси ми живота! Браво! Елените се подплашиха от една народна песен, която се носи в небето и аз паднах. За малко да се провали цялата Коледа! Имам нещо за теб! Ето, Плей Стейшън 5. Къде ми отиде палтото? А, да!
- Ааааа! Ехааааа! Како, виж, виж!
- Супер! За мене няма ли нещо? Нищо, че съм голяма вече, ха-ха!
- Хо-хо-хо! Има, има, как да няма! За теб един самолетен билет. Но! Няма да го отваряш, докато баща ти не види дипломата! Иначе билетът ще се стопи и ще изчезне!
- За къде?
- Зависи от резултатите ти в дипломата!
- Дядо Коледа, може ли да ти кажа нещо на ухото?
- Може, Емилия, може, хо-хо-хо!
- Отлепил ти се е единият мустак, татко!
- Ела, моето момиче, и аз да ти кажа нещо на ухото. Нали не се обади наистина на 112?
- Не, разбира се, че не. Нямаше сигнал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар