Ето нищо не значить, Иван! /разказ, бг/

-  Людмила! Какво става тук, по дяволите!

- Ну... ты... какво правиш дома, Иван? Мима, обличай дупе, быстро! Е, какво кокоришся, Иван! Да беше обадился!

-  Това минава всякакви граници, Людмила!

- Ну, ты знал що я люблю секс, да? Ещё как ние встретились, да? Ето нищо не значить за чувства, Иван!

-  Говори на български, Людмила! Или по-добре изобщо не говори! Как не те е срам! Мъж да беше, да го разбера...

-  Мима, ты все там събери. Одеало, чашы, що там... И какво терчиш с тази кърпа, Мима! Изчезни, быстро! И затвори тези врати. Мухи влезли всычки. Иван, посмотри на меня, пожалуйста, моля те!

- Извинявайте, господин Кирилов, съжалявам... Тя, госпожата... ами просто се случи, простете ми, моля Ви!

-  Къде е детето, Мария? А? Къде е? За това ли те наех?

- С прислужницата е, господин Кирилов. Моля да ме извините!

-  Дете на разходка, не разстройвайся толкова, Иван, моля! Мимо, намери Петя, да доведе Ванеса! Ела прегърна тебя, Иван!

-  Пусни ме, Людмила, изобщо не ме доближавай в момента. Мария, върни се! Ела тук за малко!

-  Да, господин Кирилов, кажете?

-  Уволнена си! Смятай се за уволнена и от фирмата, която те прати тук!

- Да, господин Кирилов, съжалявам! Аз... много съжалявам!

-  Ой, Господи, само този липсваше сейчась...

-  Дай пет, my men!

-  Кирчо! Момчето ми! Радвам се да те видя! Ела да те прегърна, сине! Оправи ми настроението, да знаеш!

-  Еее, баща ми, ще ме удушиш, аре бе, пусни ме, в тая жега. 40 градуса гони. Ей... хаха, ти ли й даде пари за тва? Глей! Още малко ще пръдне през лицето си, беее! Баси джуките! Кефиш ли се на тва бе, my man?

-  Как позволяваш си, Кирил! Иван, как твой сын разрешаеш так говорит мне?

-  Ела, сине, да влезем. Бързаш ли?

- Ам... Не... много. Малее, пускай климатика, баща ми! Ауе, баща ми, дай некой кинт. На един концерт ще ходя.

-  Ще ти дам. Какви са тези думи, сине? От кога говориш така?

-  Е, ти пък! От шести клас.

-  Вече си студент, не си тийнейджър. Така ли разговаряте с колегите?

-  Е, аре стига конско, де!

-  Само ако спреш да ми викаш „старец“ и „my man“, ха-ха. Как си?

-  Идеално! Е, тука на едно концертче с аверите... Ми ти? Тая, бавачката кво се моташе по хавлия с твойта? Сестра ми къде е?

-  Не питай.

-  Що бе, кво стаа?

-  Прибрах се малко по-рано. Опънали одеало до басейна и се гушкат.

-  Кой бе? Людмилата и бавачката ли?

-  Е...

-  А стига бе! Ха-ха! Мy man, много си се прецакал. Ха-ха-ха. Е, баща ми, извинявай, ма то много смешно, бе. По – тежък пубертет и от моя караш, ама и тая ти взе за душата, ха-ха. С бавачката да се гушка, ще се пукна от смях. Ама и на тебе, къде ти беше акъла? Не, че искам да те съдя, ма кво ти пречеше да си я поразмяташ, без да се разделяте с майка ми.

-  Да. Прав си. Като стана дума, как е тя?

-  Некъв нов тъпкач има. Рокаджия. Яко Мегадет, Назарет, хаха. Кефи ме. Ама си е дивак, де.

-  Тъпкач, викаш, дивак. Хм...

-  Ами... кво се чудиш, баща ми? Майка едва се освести след тебе... И то заради тва, русото!

-  То това приключва вече. Още днес ще я изгоня.

-  Ами Ванеса? Да не задигне за Русия и детето, та ... ти да видиш проблем?

-  Няма! Ще взема мерки. Хей, Ванеса, ела, татиното. Дай ми я, Петя! Между другото – уволнена си!

-  Защо?

-  Ти си знаеш. Събирай си багажа, ако имаш нещо и заминавай! Още сега!

- Ама, господин Кирилов... моля Ви! В какво се провиних?

-  Няма значение. Заминавай! Не ме дразни! Ти днес чисти ли в къщи, м?

-  Ами... още не, но...

- Изобщо не желая да те слушам! Кой въобще е на мястото си в тази къща? Заминавай! Да не съм те видял повече!

-  My man,  не съм те чувал така да крещиш, откакто оня чвор в даскало ме перна с учебника по алгебра в главата. Евалата! Ма ти верно ли ще изгониш и Людмилата?

- Ей сега, като си тръгнеш. Че не искам пред теб да правим циркове!

-  Малеее, баща ми, силен ген има тая! Глей сестрата кви сини очи извади! Пораснало зверчето много! Ей, Ванеса! Бау! Е, поне готина сестричка ми роди.

-  Ех, Кириле! Защо я разрева! Не трябва да я разплакваме точно сега, когато уволнявам наред. Чакай да ти дам пари и да тръгваш, пък ще пием по бира тези дни, ако искаш. Колко ти трябват?

-  Ми дай поне 200, а?

-  Вземи Ванеса за малко. Без да я разплакваш! И иди се подстрижи. С тази четина ще разплачеш и гаджетата, та камо ли Ванеса.

-  Пък ти се боядисай, ха-ха. Глей как си се прошарил. То, не че си престарял, ама... А и с тва бебе как ще си намериш друга мома, не знам.

-  Не ми трябват моми вече. Липсва ми майка ти...

-  Верно? Ха-ха... е, ми тва много ме кефи, ама не знам как ще се оправяш, брато.

- Сега пък и „брато“. Ей, коригирай си малко езика, момче! Не ме мисли. Тя си ме  обича, знам си. Ето, давам ти 300, но да не ги похарчиш наведнъж. Дай да те прегърна и тръгвай. Ще се чуем.

-  Оки. Аре, чао. До чувка, баща ми!

-  Людмила, събирай най-необходимото. Отиваш на хотел.

-  Какво говориш? Нет, Иван, пожалуйста! Я очень люблю тебя. Просто... ты знаеш. Ето ничего не значит. Просто повеселилась не множко.

-  Приключихме, Людмила! Спести ми драмата! Да не разстройваме Ванеса. Ще ти плащам хотела, докато се организираш. Ако искаш да си заминеш за Русия и билета ще ти платя. И да ревеш, няма смисъл. До тук бяхме.

-  Ну, Иван... А Ванеса?

-  Ванеса остава.

-  Как? Не можно. Я без Ванессы никуда не пойду.

-  Ти никога не си се интересувала особено. Не знам къде ти е майчинското чувство. Сега не искам да говорим повече. Уволних всички, трябва да се погрижа за нея. Ти си събери някакъв багаж. Утре ще се чуем. Заминавай!

-  Нет! Нет!

-  Върви, не ми вдигай нервите повече! Галя, здравей!

-  Иван, прошу тебя!

-  Таксито те чака. Върви!

-  Галя, имам нужда от помощ! Току-що уволних всички у дома и се оказа, че нямам памперси. Не, не е тук вече. Не, няма да се връща. Помогни ми с Ванеса, моля те! Ще дойдеш ли?