Една годишнина

Цяла нощ не мигнах и съм в друго измерение. Но времето е чудесно и пътуваме към Говедарци.

Защо не спах - винаги има хиляда обяснения. Няма значение. Има значение само, че ме посети едно осъзнаване за една моя годишнина. Да я наречем "втори рожден ден". Дори не помня точната дата. Октомври ли беше или ноември. 9-ти ли или 6-ти. Но някъде по това време на годината през 2006-та, малко след рождения ми ден, животът ме дарува с титлата "онкологично болна". Ракът на яйчника беше всичко, което не очаквах в онзи момент, а всичко, което чаках с цялото си същество беше лакмус с две черти.

И в най-големите си страхове, но и в най-смелите мечти, не можех да видя времето, което щеше последва. Но, ето, преваля 12-та година и сравнително бодро пристъпвам в 13-тата, с осъзнаването, че с това се живее. Понякога трудно, тегаво и болезнено, но не с онази окончателност, от която няма връщане и слава Богу! Живее се - живо и ярко!

Празнувам! Стотиците срещи и слънчево време, осъзнавания и израстване. Празнувам любовта, която ме насища тези 12 години от моите 33 насам. Празнувам и своите изстрадвания, гняв и самосъжаление, които оставям да ме завладеят понякога. Просто, защото съм човек. Празнувам факта, че те не обитават натрапчиво моя светоглед, а идват рядко и кратко, само за напомнянето, че не струват.

Оставам с надеждата, че очите ви ще са от тези, които виждат силата и вдъхновението, на които разбрах, че съм способна, а не тъмните петна между редовете, които понякога оставям.

Помислете си с любов за някой свой познат, който се бори с това, уплашен и в безпътица и, ако мислите, че този мой пост ще му вдъхне кураж, споделете го с него, по случай 12-тата ми годишнина. Време, в което доказах безсмислието на статистиките за преживяемост! Творих, смях се, плаках, обичах, летях с делта планер, яздих коне и снимах пеперуди. И ще продължа да го правя, с помощта на Бог и любимите същества, с любов в сърцето и малко тъга, ей така, за цвят, докато е речено.

Честит ми 12-ти "втори рожден ден"!