- Представи си, че това е само преход. Невъзможно е да излезеш от някъде и да не влезеш другаде. Влизаме и излизаме едновременно. Отново и отново. Всичко е ритъм, който надгражда сам себе си. За това е дарбуката. Да напомня.
Лицето му бе екран за Вселената. Осъзнавах, че не зная къде се намирам и в същото време се чувствах у дома. Пясък в пустиня. Вода в океан. Птица в полет. Пиеса без дом. Там, където нещата се движеха.
Бях пленник. А може би търсех точно това. Солта на Билма*. Друга планета в планетата, на която си мислех, че живея.
- За това е важно Единството. Но и разделението, границите, контурите. Нашият свят на това се крепи. Има го едното – има го и другото. Но изчезне ли едното, то и другото не може да се самоопредели. А това значи, че няма да съществува. Може би там някъде има и светове, не като този.
- Звучиш като философ, Салахдин. А... нали сте сунити*? Бог е един и...
- Ние сме туареги*. Знаеш ли какво значи? Арабският не го умееш, но това поне трябва да знаеш, щом те намерихме по пътя си.
- А ислямът не е за теб работа, жено. Как ме излъга да ти говоря? Виж къде ти е мястото, там, при жена ми. Отивай да й слугуваш.
- Не съм ти жена, нито слугиня.
- Не си. Аз една жена имам! Ама знам ви аз вас. Попътувах на времето като убиха баща ми. Когато убиха и майка ми. И братята, и сестрите ми. Загубих се в очите на рускините. В уискито на американците. И сега без малко пак да се изгубя, само ей тъй, като те гледам. Не си истина. Разсейваш ме. Но имаш късмет, че на мене попадна. Къдриците ти щяха вече да танцуват с бурите на пясъка. Какво да те правя?
- Как какво? Харесва ми как разказваш. Разкажи ни нещо и ни пусни да си ходим. Ние за това сме дошли.
И той въздъхна. И с въздишката си разказа хиляда истории.
Камилите, приклекнали наоколо спускаха клепачите си. Пясъкът дълбаеше кладенци в порите по лицата на берберите. Лица като нощ без звезди, нощ с три луни.
Пустинята проточваше телесата си като любовница на небето. А небе като това не бях виждала. Смачкваше и изискваше, плашеше и мамеше едновременно.
Всичко, което смятах, че искам бе да се изправя пред изживяване, което да ме разтърси. Защото и аз, както Салахдин преди време, се бях загубила в света, който познавах.
А ето, че бях пленница. И ми харесваше. Бих го обичала този мъж. С всичките му сухожилия и кости. И с плътта между тях. И с безплътността покрай скелета му.
Дарбуката* отмерваше промеждутъци от време. Вибрациите й рикушираха в мен, докато загубих формата си.
Питах се има ли изобщо човек, който може да разкаже това или напразно щях да се опитвам.
На сутринта бях изсънувала Тенере*. Пуснах погледа си подир Слънцето - обещаваше да запълни небето. В далечината тропаха пособия за добив на сол. Чувах децата на Салахдин, които разтегляха със смеха си шатрата.
Той искаше от мен да си вървя. Но ако тръгнех сега, щях да скъсам парче от себе си. Щях да се разшия и разпадна. Трябваше да изживея това до край.
„Корабите на пустинята“* вече поемаха към Агадез*. Стотиците килограми по гърбовете им изглеждаха като перушинки. Чакаше ги път.
Не можех да си тръгна. Не още.
Някой докосна рамото ми. Беше Борко.
- Къде се замечта? Ще вършим ли работа?
- Ей, Бо, изкара ми акъла. Камерата е в ръцете ти. Снимай. Аз ще си позяпам тук.
- Хайде, Лена. Давай да свършим работа и да си ходим. И в задника ми има пясък. Жегата не съм си я и представял. И виж как ни гледат... Брр...
- Не мога да повярвам!
- Какво?
- От колко години работим заедно? Какво ти става, Бо?
- Мрънкам?
- Да. Мрънкаш. Ти, не-човекът-фотограф, на който обективът е трето око, а адреналинът само те приспива. Какво те гложди?
- Ох... бе нещо ме хвана страх. Заглеждаме се с дъщерята на Салахдин.
- Шшшшшт! Млъкни! Ще ни заколят като пилци!
- Искам да изследвам кожата й. Едва се удържам да не извадя лупата от апарата.
- Шт! Моля те, плашиш ме!
- А и тя ме гледа. Зениците й ... ти не забеляза ли? Поглъщат светлината. И никога не гледа пред себе си. На където и да се извърне зениците й все са в ъгъла на окото, отправени към мен.
Втренчих се в лицето на Борко. Исках да го убия. Поне да е от ръка на приятел, за да не се мъчи.
- Ооо, стига си мрънкала!
- Нищо не казах!
- Всичко разбрах! Знам, знам! За това искам да си тръгваме. И аз се плаша.
- Но кога друг път ще го направим? Трябва ми време, Бо! Искам да изпия пустинята, не мога да си тръгна сега, човече! Как не можеш да се овладееш? Аз също съм на път да се влюбя. И то в самия Салахдин. Обаче не сме деца, нали? Артисти сме. Ценени сме за това, което правим. Ще ги накараме да наддават за материала. Ще видиш. Викам да се стегнеш. Нека изследваме Тенере, обичаите, начина им на говорене, мислите, добива на сол. Нека не изследваме телата им. Не и по този начин. Ако искаш обърни го на антропология. Справи се с това, малоумнико!
- Не си вярвам. Ще направя беля. Послушай ме! Ще го направим пак след месеци. Да се заемем с проекта, който планирахме в Судан.
- Вложихме средства. И време. Но този разговор наистина е плашещ. Не помня да си се държал някога като сега. Знаеш ли? Да не рискуваме до там живота си. Не искам още да се разделя с пустинята, с представата си за репортажа, тръпката, парите. Но, след като говорим вече петнадесет минути за това... Нави ме. Прекратяваме работата. Не искам да хабя патрони за публикация, която трябва да четеш с лупата на апарата си.
- Мислех да поработим днес поне. Да не сме без нищо.
- Не! Няма да хабим преживяването! Тръгваме си. Стягай се.
Салахдин ни изпрати със съмнения, но и с доволство. Джамач*-Алама гледаше с ъгълчето на очите си след нас.
*Билма – град – оазис в Нигер, в източния край на пустинята Тенере
*Сунити – Направление в исляма. Не признават възможността за посредничество между Аллах и хората след смъртта на Пророка Мохамед.
*Туареги – африкански беррберски номадски народ
*Дарбука – Тарамбука.
*Тенере - пустиня в Централна Африка, разположена в Западен Чад и Североизточен Нигер. Обикновено е считана за част от пустинята Сахара. Името на пустинята идва от местния диалект на берберското племе туареги и означава „пустиня“
*Корабите на пустинята – така наричат камилите
*Агадез – пазарно селище на 560 км. от Билма
*Джамач – означава „красива“. Така берберите наричат камилите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар