Няколко практически съвета при ходене по лекари

        
      Здравейте познати и непознати приятели по съдба,

      В тази публикация ще посоча няколко чисто практически съвета, в случай, че ви се очертава да ходите по лекари, поради съмнения за рак или след действително диагностициране.

      Ако някой ви е казал, че имате някакво образувание, често вие решавате, че това е именно рак.  Но това изобщо не е задължително и е крайно неуместно и нездравословно да се фокусирате само в тази алтернатива. Знам, че е трудно, но трябва да се опитате.

    „Имате образувание. Трябва спешно да Ви оперирам.“, казват често лекарите при случай, че, примерно, на ехограф видят нещо.

     Думата „образувание“ плюс думата „спешно“ са мощна комбинация, която незабавно пуска някаква умствена аларма да пищи в главата ви, защото вероятността да имате рак ви плаши до смърт. Нормално е. Но тази аларма често заглушава здравия разум.

       Не се доверявайте напълно на първия лекар! Проверете мнението му! Най-важно от всичко в началото е правилната диагноза, защото от това зависи лечението да е адекватно.

     Четенето в интернет е нож с две остриета. Може напълно да ви съкруши, ако сте с по – ранима психика. А вие сте притеснени и не можете да се концентрирате. Ако не можете сами, помолете някой, който ви обича. Но, четенето в интернет е важно по няколко причини:

Ø  Да изберете лекар за второ мнение.

Ø  Да знаете какви въпроси и как да ги задавате.

Ø  Да получите малко повече информация, за да можете да вземете решение какъв план да си съставите за действие.

Ø Да не позволите да бъдете подведени за не до там нужна операция, която може да не ви убие, но ще ви създаде психически дискомфорт и промени в организма.

Отново обръщам внимание, че четенето в интернет не е за всеки. Преценете си дали ще го направите вие. Може да не искате да притеснявате никой, но... ако пренебрегнете самоинформирането, по ред причини, по-късно може да стане голяма каша.

Ще се спра по-подробно на избор на лекар за второ мнение.

Поровете се във форумите. Там ще прочетете какво ли не. Някои неща може да ви изкарат и останалата част от акъла. Но вие се фокусирайте върху целта си. Помнете, че няма нито един човек, който да е само добър. За всеки човек, всякога, в т.ч. и за всеки лекар, ще има и отрицателни мнения. Опитайте се да отсеете плявата и да чуете вътрешното си чувство. Вземете мнение и от живи хора – познати, приятели, минали по този път, за да потвърдите или отхвърлите избора си. Не е лесно. Връхлитат ви колебания, съмнения, кое е правилното решение, дали не греша, времето ви притиска, заради ключовата дума „спешно“, която сте чули преди това. Направо е ужасен този период. Но е важен! Бъдете спокойни, по-нататък, в един момент, нещата си тръгват в някакво русло и вие ще се поупокоите.

По мое мнение, не е задължително лекарят, на когото ще се спрете да е професор. Да, по време на консултация, тъй като ще платите за ценното му време, ще бъдете в неговия фокус. Но те много пътуват, управляват екипи, студенти, поуморени са от общуването с пациенти... И по-нататък, ако се наложи, комуникацията с тях е трудна. Някои от тези по-възрастни лекари са арогантни и груби. Аз лично не понасям такива хора, независимо колко големи специалисти се водят. Прочета ли за някого, че се е държал арогантно – не се и съмнявам, повечето хора това умеят да го преценят. И повече изобщо не мисля за него. 

         Но, да, в ключови моменти, когато сте на кръстопът, и професорите се явяват полезни.

Като цяло през повечето време, аз предпочитам да общувам с по-млади лекари. Може да са по-неопитни още, но те си имат своите наставници, до които да се допитват. От друга страна, младите лекари четат по-прецизно новите неща, защото тепърва трябва да се докажат. Не са уморени от общуването с пациентите и с тях може да се говори като с човешки същества.

       Какви въпроси и как да ги задавам?

      Не всеки може да се ориентира, дори след четене в нета. Съзнавам го. Хората сме различни. Ситуациите са различни. А медицината е сложна наука. Тази часст от публикацията е точно за хора, на които им е по-трудно да се справят с това, защото другите ще си прочетат в интернет, така или иначе. Опитайте се, мили хора. Не мога конкретно да говоря, защото раковете са различни, ситуациите също. Лекарите ще ви спестят много неща – до някъде умишлено, до някъде защото и те не знаят, докато не се вземе биопсия или не се направи хистология. А, често, това е възможно само при операция.

Защо умишлено биха спестили информация? Защото на ранен етап вероятностите са много. Те ги знаят, но на вас не ви е нужно да изучите цялата им наука. И без това, ако има положителни тенденции вие няма и да ги чуете. Умът ви неволно ще се фокусира само върху лошите вероятности. И тогава можете да си причините сами някои допълнителни болести, заради склонността на ума да зацикля в тревожните хипотези и силата му да влияе върху процесите в организма.

След като сте се спряли на лекар за второ мнение:

Опитайте да не разкривате първото мнение, ако е възможно. Често се случва те да се влияят едни от други. Нека второто мнение да е независимо.

Преди да отидете при него запишете предварително всичките си въпроси на лист или в телефона. Като влезем в кабинета често сме притеснени и забравяме да попитаме важни за нас неща. Това се отнася и за по-нататък, при заплетени ситуации, когато сте на кръстопът. Понякога лекарите се изнервят от прекалено много въпроси, ако им звучат глупаво, ако употребявате термини неправилно и се праввите на всезнайковци и прочие. Няма значение! Нека това не ви притеснява. Следвайте целта си!

Преди да влезете в кабинета подгответе телефона си за аудио запис, ако желаете. Направете го дискретно. Просто дръжте телефона небрежно в ръката си, това вече не е чудно за никой. Или го поставете с микрофона нагоре в някой джоб/чанта. Този запис, в крайна сметка, не е за да дискредитирате някой по-късно, нито да доказвате нещо някъде. В нашата съдебна система, така или иначе, не може да послужи за това. Но лекарят вътре ще ви каже хиляда неща. Накрая ще ви каже да се качите на някой етаж, в някой кабинет, при някой си лекар, за нещо си. А щом излезете от стаята ще се окаже, че не сте запомнили и дума. Освен това може да ви се споменат неразбираеми термини, които да пожелаете по-късно да проверите в интернет. Ето за тези неща аудио записът може да ви е изключително полезен.

         В зависимост от това как са се стекли нещата ви, вие вече може да сте полежали в болница. Винаги взимайте епикризите си! Често епикризите не ви ги дават при изписване. Едната причина е, че може още да не са получили резултат от хистология. А другата е чисто прозаична – лоша лична организация или претовареност на лекаря. Не е успял да я напише. Когато я взимате винаги я преглеждайте за грешки. В началото ще можете да проверите само личните си данни и датите. По-късно ще се поориентирате и в другите неща. Много често допускат груби грешки, най-вече заради практиката копи-пейст. Просто ползват вече изготвяни епикризи на други хора. След време някои такива грешки могат да изложат на риск здравето ви. Когато сте в друга клиника, при други лекуващи, или по други поводи, за да вземат последващи решения лекарите искат да се запознаят с терапевтичното поведение до момента.

Същото се отнася и за издаваните болнични и други документи. Преглеждайте ги още докато сте в клиниката, за да може да върнете документа за корекция навреме. Преди да представите болничния на работодателя ви, винаги си правете копие на болничния лист. И ги съхранявайте поне 3 г. Сега не искам да се спирам на причините.

В началото на лечението си набавяйте всички изследвания и документи, които при хоспитализиране се прилагат към досието ви. Сестрите нямат право да ги предоставят, а следва да се обръщате към лекуващие ви лекари. В някои болници все още може да се случи да ви откажат, по стар обичай. Но законът ви дава право на това. По-конкретно за законовите разпоредби по този въпрос, можете да прочетете ТУК. Събирайте всичко, докато можете вече да се ориентирате кое би ви било нужно и кое – не.

Класирайте документите си старателно. Те често ще ви трябват за представяне пред някоя лекарска комисия, за ПЕТ скенери, за консултации с други лекари и прочие. С годините за себе си стигнах до извода, че е най-добре да са по видове, а не хронологично всички на куп. Например, образните изследвания в една папка – скенери, ПЕТ скенери, рентгени, ехографи. Епикризите в друга папка. Текущите изследвания на кръвна картина и маркери не са толкова нужни след време. Вие ще си преценявате.

Помнете, че за да вземете решение, което касае вашето си здраве и живот, трябва да имате достатъчно информация! Ако не разполагате с епикриза, хистология, туморен маркер, скенер, ехограф... Е, ами... няма как да знаете дали да се доверите на думата „спешно“.