Поетично бръщолевене

Като просекиня за целувки,

стъпвам мърлява и боса

върху заскрежените пеперуди

в изморения поглед на лятното кино.

Разбрахте ли ме?

Почти съм сигурна, че не.

Навярно някакъв поет, стаен в безсънието на не-моето легло в хотел с музикално име,

изтананиква липсата на топлина.

М?

Тогава ето ви и  един странен диалог:

- Поезията. 

- Е?

- Красив!

- Начин. 

- Да. 

- Помрънка.

- Човек. 

- За? 

- Какво ли?

- Не. 

Хм... 

- Днес...

- Нещо съм.

- Зациклила.

- И?

- Не.

- Успявам!

- Да.

- Общувам.

- По нормалния начин.