Не пуша вече

Полезни връзки, свързани с тази публикация:

Клиника за спиране на пушенето „Алън Кар”
Книгата "Не пуша вече!" на Алън Кар в електронен вариант

Това е едно огромно преживяване. В тази публикация ще се връщам отново и отново за да отбелязвам  емоциите, свързани с моето освобождение от пушенето.

 На първо време ще направя споделянето, че пуша от толкова много години, че ме е срам да го призная дори пред себе си. Бях загубила себеуважение и надежда, че някога ще мога да се оттърва от тази проклетия.

Преди 6 -7 г. сестра ми ми подари книгата на Алън Кар "Не пуша вече". Не я прочетох до край. Все си казвах, че ще спра, когато му дойде времето. От тогава аз знам, че има клиника в София, която работи по метода на Алън Кар за спиране на цигарите. От тогава не веднъж съм изпитала колебанието дали да не пробвам неговия курс. Отлагах много пъти през годините и все намирах нещо, което да ме разубеди. Сега, когато най-сетне се реших, се удивих и направо съм поразена от някои открития, които Алън Кар е направил преди толкова години! Едно от тях е, че пушачът отрича метода и не дочита книгата, нито се записва на курса само от страх, който не иска да признае и пред себе си. Нелепия страх, че ще се лиши от нещо важно до края на живота си. Това е една от първите самозаблуди и илюзии, които Кар ни помага да разобличим. 

Както и да е. Трудно е да се разкаже с няколко думи целия курс/книга. А и не е нужно. Който има интерес и е готов за това ще се запознае сам. 

Тук по-скоро ще споделям личните си преживявания, свързани със спирането на цигарите.

Аз се интересувам от себе си, наблюдавам се и се анализирам непрестанно и някак не вярвах, че има какво ново да ми съобщят на този курс.

Но все пак за мен всичко това беше откритие и държа да споделя - курсът е невероятно добре структуриран и всичко е обмислено до най-малкия детайл, така че да бъде майсторски психологически пътеводител към истината, която сами крием от себе си.

Непушач съм от една седмица. 

* * *

15.11.2014 г.

Писах, че ще споделям преживяванията си, но известно време нямах желание.

А днес става половин месец, откакто съм непушач! 

Би трябвало никотиновата абстиненция да се е отмила вече от организма ми. Алън Кар казва, че никотиновата зависимост при пушачите е 5 % от целия проблем. Останалите 95 % са психическата зависимост, почиваща върху килим от самозаблуди. Сами ги изграждаме и законспирираме до неузнаваемост, за да оправдаем противоестествения стремеж да напълним дробовете си с отровен дим. Терапевтката дори се шегува, че щом искаме да подишаме мръсен и отровен въздух, по-евтино и дори безплатно би било да тичаме след стар дизелов автомобил или камион, вдишвайки дълбоко така мечтаната смрад.

Днес баща ми е рожденник. Хапнахме и пийнахме порядъчно, както се полага на празничен ден. Прибирайки се към къщи изпитах непреодолимо желание за пушене - това, което Кар нарича чувството "пуши ми се". Ако човек се замисли по-дълбоко, наистина се оказва трудно да определим какво точно означава това чувство - много любопитен факт. Замислете се, наистина! Боли ли ни нещо като не пушим? Твърдим, че цигарата ни е вкусна?!? Нима?! Цигарата яде ли се? Как може да има вкус, щом не я дъвчим?! И т.н. Няма да се спирам подробно, но истината е, че чувството "пуши ми се" действително е безсмислено и се дължи на някаква празнота, която изпитваме, когато искаме да пушим. Целта в курса е, развенчавайки митове и самозаблуди, ние всъщност да нямаме желание да пушим, а не да имаме желание за това, но да си го забраняваме. Това се постига чрез разбиране, самонаблюдение и самоанализ.

Ей така, между другото, искам отново да подчертая, че тук споделям хаотично впечатления от курса, които аз съм възприела и изживяла по един начин, но Вие може би да изживеете по съвсем различен, Ваш си начин.

Мислех си днес, докато чувството "пуши ми се" превземаше мислите ми - не трябваше да става така. Трябваше да бъде "лесният начин".

Ето, днес за семейството ми е празник. Весело е, приятно е. А на мен зверски ми се пуши! Трябваше да е лесно! Е, за Вас може и да е, но за мен - не съвсем.

Все пак по лесно е да подтисна това чувство, давайки му време да отмине, а най - важно за мен се оказа самото спиране Това е най-трудния момент! Моментът на взимане на решение, десетки години отлаган и така грижливо подготвян по време на цялата терапевтична сесия в курса. Тук успях! Най-накрая! Ура! И даже оживях! И дори се чувствам много добре и удовлетворена!

От там нататък има един такъв номер - щом вече веднъж си спрял, в никакъв случай не трябва да се хлъзнеш по банановата кора "само едно дръпване". Това вече съм го изживявала преди години, да знаете - няма такова нещо като "само една цигара"! Няма такова нещо като "щом веднъж съм успял/а, не е проблем пак да го направя". Позволите ли си дори само едно дръпване, то вие вече не сте непушач и всичко започва отначало. Всички усилия и неприятни усещания, които вече сте преживели при спирането на цигарите, ще трябва да се повторят и, всъщност, Вие отново сте попаднали в капана. Но наистина ли искате да прекарате остатъка от живота си в терзания и отлагане, в тясното пространство на този гениален капан на човешката мисъл? Дори да отговорите с "да", всъщност знаете, че в себе си Вие бихте искали никога да не бяхте пропушвали.


Хайде, оставете това, може би, като много други хора, Вие не сте най-важния човек в живота Ви. Може би има някой по-важен, или поне така сте си подредили приоритетите - нека си признаем, ние НИКОГА не бихме насърчили децата си да пушат! Защо? Няма да отговарям вместо Вас.





Въпреки, че една от участничките в курса беше в ето такова състояние:

Това изобщо не беше успяло да я мотивира.

На следващия ден с нея разменихме няколко СМС-а. За щастие до този момент беше удържала и не беше пушила. Дано е продължила така, защото, докато си пушеше сладко, тя не спираше да се самообвинява, а това е вече ужасно - двойна доза тормоз и автотормоз...




Та ... мисля си, че за мен най-трудната част беше веднъж да спра. Години наред ми отне - периоди на самообвинения, на самоутешения и самозаблуди, на препушване, на кашляне... какви ли не терзания. Какви ли не опити - от лепенки, през дъвки, до електронни цигари - всичко това е част от капана на компаниите, които произвеждат цигари. Често тези патерици се произвеждат от същите компании, които произвеждат и цигарите! И това ако не е цинизъм...! На наш гръб! За което дори си плащаме! И то не само за актът на пушене, а и за стабилизиране на здравето ни след това. Нали? Знаете как похарчваме десетки левове за няколко дни пушене, после отиваме на парти и гърдите ни съвсем се задръстват, след това от най-малката настинка кашлицата се влошава и накрая даваме десетки левове за сиропи против кашлици и всякакви други лекарства, всичко това гарнирано със задължителен дискомфорт. Даа, познато Ви е, знам.

И да се върна на най-трудната част - ритуалът на спирането, моментът на обявяването вътре в себе си на едно ново чувство, което се явява след курса като екзалтация, превъзбуда, като някакво ново откритие. Едно такова чувство, което горе - долу може да се опише така: "Уау! Да, налага се да призная - непрекъснато сам/а съм се лъгал/а, само и само да продължа да пуша - само и само да продължа да се самоизмъчвам. От това печелят само компаниите, които произвеждат цигари и никой друг! Да, от тук нататък всичко това не ме касае, не се отнася за мен. Да, трудно се обръща езикът ми, противоестествено ми се струва, но всъщност е най-естественото нещо  да кажа "аз съм непушач". Да, нищо няма да загубя, само ще спечеля! Да, спирайки пушенето аз не правя никаква жертва, не съм жертва! Напротив - аз съм свободен! Аз просто възвръщам естественото си състояние! Ура! Ура! Щастлив/а съм! Свободен съм!"

От там нататък, колкото и зверски да му се пуши на човек, той не би искал да се върне по същия този път, който е изминал за да дойде до тук. И всичко да започне отначало?! Ооо, не, не, моля Ви! Нека не стигаме пак там, от където сме тръгнали. На мен лично ми омръзна от грешки втора употреба. Ако сме стигнали до този етап, няма да има по-голямо разочарование за нас от изпушването на една цигара!

Действително се появява една празнина, когато се освобождаваме от която и да е зависимост. Представете си, след около 27 г. пушене, колко много животът ми е бил подчинен и зависим от тази проклетия! Интересно беше на курса, че се опитаха да ни насочат към това, да си спомним как сме се чувствали преди да пропушим, колко добре сме се чувствали. Познайте - никой от присъстващите нямаше такива спомени! Навярно и при Вас е така. Оказва се, че повечето пушачи пропушват в тийн възрастта си. Причините? За да бъдем готини, за да се чувстваме пораснали, защото възрастните го правят. Алън Кар пита "Когато сте пропушвали, има ли някой от вас, който да си е представял, че ще пуши цял живот и, че ще иска да се оттърве от цигарите, но няма да успява?" Нее, не. Никой. В детството морето е до колене. Изобщо не сме смятали, че няма да можем да спрем. Но още с първото истинско дръпване ние вече попадаме в капана.


Но... пиша си аз, пиша си ... кой ли ми те слуша, Пенке ле. Ще Ви кажа кой - който е готов. Ако сте стигнали до това изречение, по всяка вероятност сте готов. Иначе не бихте изчели всичко това до тук.

Стига ми за днес Ще допълвам, когато почувствам порив за това. Чао за сега, бъдещи и настоящи непушачи!

* * *

01.12.2014 г.

Ето, че се завръщам към непушаческия си дневник. Поводът - 1 месец без цигари!

Все още има моменти, в които зверски ми се пропушва. Да кажем след като съм хапнала обилно и пия чаша - две червено вино. Все още има много "първи неща" - неща, които изживявам и ще изживявам, от както спрях да пуша. Това са ситуации, в които много бях свикнала да пуша.

Преди ден-два, отидохме в парка с племенниците. Не знам защо този месец не бяхме ходили, въпреки, че обожаваме да правим това. Обожаваме парка си. И животните в него, и цветята, и пързалките... Още с влизането в парка първата ми "работа" е да си взема кафе. Пия го с голямо удоволствие, вървейки. Обикновено пушейки, също. Стария навик веднага напомни за себе си. Но се усмихнах и си напомних колко съм доволна от себе си.

Предстои също и мъж ми да се прибере от чужбина. От както съм спряла той не се е прибирал. По телефона ми обеща, че няма да пуши в къщи. Дори на терасата. Казах му, само да не постигнем ефект, че няма да му се прибира за това. Познавам психиката на пушача, напълно възможно е да се стигне до там.

Всъщност горещо се надявам той да пожелае да изкара курса. Веднага след като се убеди, че нямам желание да пуша. Защото, когато той си дойде започва един безкраен купон - непрекъснато сме с някого, някъде и се веселим. Както знаете, в тези моменти най-много се пуши. Предстои ми да разгледам чувството "пуши ми се", в моменти, в които задръжките падат заради веселието и алкохола. Много лесно е в тези моменти човек  да се подлъже с мисъл като "какво пък, един път се живее" и така да се пусне по пързалката, от която връщането е трудно.

Та ... това е много важен момент. Чакам го с нетърпение за да си докажа, че наистина съм един осъзнат непушач. Че желанието да бъда зависима от проклетия капан си е отишло за винаги и съм един напълно свободен човек!

Междувременно не спирам да се самонаграждавам! Доставям си разни удоволствия, купувам си разни неща! Това е нещо като потупване по рамото. Well done, dear! Good job, my love!

Да, парите, които по-рано отиваха за цигари сега, съвсем осъзнато и целенасочено отиват за награди. Макар че напълно естественото си, натурално, природно състояние ще възвърна, когато приема спирането за пушенето като напълно естествено, т.е. нещо, което си е просто така. Няма нужда да се награждаваш, примерно, за това, че си умен и красив, нали? Просто го приемаш за даденост. Та, когато спра да изпитвам потребност да се самонаграждавам, това ще е още един знак, че съм се освободила за винаги.

Алтернативата ме плаши сега повече, отколкото преди това ме плашеше спирането на цигарите! Това е добър знак!

До скоро.