Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

11.11.2018 г.

***

Разхвърляните чехли и чорапи 
на едно от физическите измерения
на съществото ми са
магнетични таралежови бодли.
Силиконово лепило
за необратимо срастване,
измеримо с време и пространство,
които се огъват чрез дишане
в телефонната слушалка.
Но не достатъчно, че да не боли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар