Главата му, клюмнала като гнила ябълка на върха на клончето – всеки момент ще окапе. Шлиферът – негладен от 1934 г. сякаш тича по дире му, пропит с тежка миризма на алкохол и цигари. Пъхнал ръце в джобовете, като да пази имане, а всъщност на ръката му се полюшва само стар часовник от пенсионирането.
Подсмърча. До скоро животът му беше в ледниковия си период – сив, мразовит и безрадостен.
Да, до сега съществуването му беше като робство. Но вече не!От време на време, той разсеяно вдига нос и оглежда света. Погледът му пробягва през графити на гаражна врата: „Всичко или нищо.“, гласи надписът. Да... щом осъзна границите, той вече не ги харесва. По устните му плъзва усмивка и той изправя глава.
Пред входа на блока среща съседката, на която вчера даде месо от кенгуру. Каза й, че е много полезно, донесъл му го братовчед.
– Сготвих пелмени – казва тя – Малко е жилаво, но иначе – вкусно.
Прибира се и, с доволна усмивка, вади ново парче месо от фризера, твърде голямо. Размразява го и го разделя на две. Занася втората половина на съседа от горния етаж и му казва, че кенгурото върви много с ракия.
Връща се у дома. Пържи останалата част от месото. Прави салата и включва телевизора. Диванът попива формите му. По новините съобщават за изчезнал човек.
Той набучва парче от пърженото месо и го слага в устата си.
После взима клечка за зъби и се изтяга на дивана. Чопли остатъците от месо в устата си, потънал в мисли за качествата на покойния си шеф...
Подсмърча. До скоро животът му беше в ледниковия си период – сив, мразовит и безрадостен.
Да, до сега съществуването му беше като робство. Но вече не!От време на време, той разсеяно вдига нос и оглежда света. Погледът му пробягва през графити на гаражна врата: „Всичко или нищо.“, гласи надписът. Да... щом осъзна границите, той вече не ги харесва. По устните му плъзва усмивка и той изправя глава.
Пред входа на блока среща съседката, на която вчера даде месо от кенгуру. Каза й, че е много полезно, донесъл му го братовчед.
– Сготвих пелмени – казва тя – Малко е жилаво, но иначе – вкусно.
Прибира се и, с доволна усмивка, вади ново парче месо от фризера, твърде голямо. Размразява го и го разделя на две. Занася втората половина на съседа от горния етаж и му казва, че кенгурото върви много с ракия.
Връща се у дома. Пържи останалата част от месото. Прави салата и включва телевизора. Диванът попива формите му. По новините съобщават за изчезнал човек.
Той набучва парче от пърженото месо и го слага в устата си.
После взима клечка за зъби и се изтяга на дивана. Чопли остатъците от месо в устата си, потънал в мисли за качествата на покойния си шеф...
Няма коментари:
Публикуване на коментар