Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

21.10.2018 г.

Петров /разказ/

     Главата му, клюмнала като гнила ябълка на върха на клончето – всеки момент ще окапе. Шлиферът – негладен от 1934 г. сякаш тича по дире му, пропит с тежка миризма на алкохол и цигари. Пъхнал ръце в джобовете, като да пази имане, а всъщност на ръката му се полюшва само стар часовник от пенсионирането.

       Подсмърча. До скоро животът му беше в ледниковия си период – сив, мразовит и безрадостен.
     Да, до сега съществуването му беше като робство. Но вече не!От време на време, той разсеяно вдига нос и оглежда света. Погледът му пробягва през графити на гаражна врата: „Всичко или нищо.“, гласи надписът. Да... щом осъзна границите, той вече не ги харесва. По устните му плъзва усмивка и той изправя глава.
     Пред входа на блока среща съседката, на която вчера даде месо от кенгуру. Каза й, че е много полезно, донесъл му го братовчед.
      – Сготвих пелмени – казва тя – Малко е жилаво, но иначе – вкусно.
     Прибира се и, с доволна усмивка, вади ново парче месо от фризера, твърде голямо. Размразява го и го разделя на две. Занася втората половина на съседа от горния етаж и му казва, че кенгурото върви много с ракия.
   Връща се у дома. Пържи останалата част от месото. Прави салата и включва телевизора. Диванът попива формите му. По новините съобщават за изчезнал човек.
     Той набучва парче от пърженото месо и го слага в устата си.
   После взима клечка за зъби и се изтяга на дивана. Чопли остатъците от месо в устата си, потънал в мисли за качествата на покойния си шеф...

Няма коментари:

Публикуване на коментар