Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

четвъртък, 11 октомври 2018 г.

Ти. И аз, може би.


Скалисто е мълчанието ти.

Но нека мина през него и то ще се оцеди между пръстите ми като пясък. Не умееш да си пясък?
Тогава бъди снежинка падаща върху топлото ми сърце. Не? Не желаеш да се разтапяш до изчезване?
А би ли се превърнал в полет? Така ще мога да те гледам, докато се отдалечаваш в небето...
Не. И това не можеш.

Не бъди толкова несръчен. Или бъди, но, моля те, не събаряй витрината с артефакти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар