Ти. И аз, може би.

Скалисто е мълчанието ти.

Но нека мина през него 
и то ще се оцеди между пръстите ми 
като пясък. 
Не умееш да си пясък?

Тогава бъди снежинка, 
падаща върху топлото ми сърце. 
Не? 
Не желаеш да се разтапяш до изчезване?

А би ли се превърнал в полет? 
Така ще мога да те гледам, 
докато се отдалечаваш в небето...

Не. 
И това не можеш.

Не бъди толкова несръчен. 
Или бъди, но, моля те, 
не събаряй витрината с артефакти.