Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

11.10.2018 г.

Ти. И аз, може би.

Скалисто е мълчанието ти.

Но нека мина през него 
и то ще се оцеди между пръстите ми 
като пясък. 
Не умееш да си пясък?

Тогава бъди снежинка, 
падаща върху топлото ми сърце. 
Не? 
Не желаеш да се разтапяш до изчезване?

А би ли се превърнал в полет? 
Така ще мога да те гледам, 
докато се отдалечаваш в небето...
Не. 
И това не можеш.

Не бъди толкова несръчен. 
Или бъди, но, моля те, 
не събаряй витрината с артефакти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар