Ох... отдъхнах си!
Докато чакам едно момче от групите за споделено пътуване, сядам да пия кафе. Мисля си, че не е лошо да хапна. И поръчвам една пица. Не е лоша. Но половината от нея ми е достатъчна. Запитвам се какво да направя с останалата. И започвам да се оглеждам за някого, на когото да я дам.
Брееейй... ти да видиш проблем...
Зад гърба си чувам жена, която иска пари. От масата зад мен й отказват и тя се насочва към моята.
Подхвърчам! Ще си реша "проблема"! Обаче тя не иска храна. Искала сапун да си купи, да си мие ръцете.
Скачам до вътрешността на заведението и моля да сложат остатъка в кутия, след което потеглям отново. С кутията в ръка. Имам 20-на минути да я дам някому, вместо да я разнасям до Пазарджик.
Оглеждам се, държейки кутията с пица в хоризонтално положение. И виждам възрастна жена с омачкан шлифер и непородисто куче.
Приближавам се и обяснявам, че не съм успяла да изям цялата пица, но е хубава. Дали ще поиска остатъка за храна на своето кученце. Не. Тя (кучето) се хранела много добре. Дайте я на някой бездомник.
Извинявам се и продължавам да се оглеждам.
Осъзнавам, че може да обидя някого. За това съм внимателна.
Изведнъж забелязвам възрастна жена, която преди минута беше влязла в съседно заведение, и бързо излиза от там, след което се отправя към поредното в редицата.
Решавам да я последвам. Застанала на бара, тя призовава сервитьорките и те да се приближат за да чуят историята й. Иска 1.50 лв. Не й стигали за нещо. Заставам с кутията до нея и си позволявам да я прекъсна.
- Извинете, че Ви прекъсвам, но ми остана половината пица. Хубава е. Искате ли я?
Тя такива работи не ядяла.
Приближаващата се сервитьорка се включва с реплика "А! Значи храната не Ви е важна, пари искаме, а? Моля, напуснете заведението!"
Купувам си една вода и - отново навън. Времето ми изтича. Още 10-на минути имам преди да дойде колата, която щеше да ме вземе.
Възрастен човек с бастунче. Отново се извинявам и обяснявам. Човекът културно отказва.
Застанала до казаните за боклук, вече се замислям дали да не я изхвърля.
И тогава виждам една баба с онези чанти за пазаруване, които имат колелца. Седнала да си почива на стълбите пред една банка.
Ох... най-после! Жената така се зарадва, че ми поникват крилца и на мен! Не е лесно, ей! Ама си струва, когато човек си направи този труд!
А колко храна изхвърляме много от нас... Можем да нахраним половината баби в страната...
Няма коментари:
Публикуване на коментар