Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

29.09.2018 г.

Пица от непознат

Ох... отдъхнах си!

Докато чакам едно момче от групите за споделено пътуване, сядам да пия кафе. Мисля си, че не е лошо да хапна. И поръчвам една пица. Не е лоша. Но половината от нея ми е достатъчна. Запитвам се какво да направя с останалата. И започвам да се оглеждам за някого, на когото да я дам.

Брееейй... ти да видиш проблем...

Зад гърба си чувам жена, която иска пари. От масата зад мен й отказват и тя се насочва към моята.

Подхвърчам! Ще си реша "проблема"! Обаче тя не иска храна. Искала сапун да си купи, да си мие ръцете.

Скачам до вътрешността на заведението и моля да сложат остатъка в кутия, след което потеглям отново. С кутията в ръка. Имам 20-на минути да я дам някому, вместо да я разнасям до Пазарджик.

Оглеждам се, държейки кутията с пица в хоризонтално положение. И виждам възрастна жена с омачкан шлифер и непородисто куче.

Приближавам се и обяснявам, че не съм успяла да изям цялата пица, но е хубава. Дали ще поиска остатъка за храна на своето кученце. Не. Тя (кучето) се хранела много добре. Дайте я на някой бездомник.

Извинявам се и продължавам да се оглеждам.

Осъзнавам, че може да обидя някого. За това съм внимателна.

Изведнъж забелязвам възрастна жена, която преди минута беше влязла в съседно заведение, и бързо излиза от там, след което се отправя към поредното в редицата.

Решавам да я последвам. Застанала на бара, тя призовава сервитьорките и те да се приближат за да чуят историята й. Иска 1.50 лв. Не й стигали за нещо. Заставам с кутията до нея и си позволявам да я прекъсна.

- Извинете, че Ви прекъсвам, но ми остана половината пица. Хубава е. Искате ли я?

Тя такива работи не ядяла.

Приближаващата се сервитьорка се включва с реплика "А! Значи храната не Ви е важна, пари искаме, а? Моля, напуснете заведението!"

Купувам си една вода и - отново навън. Времето ми изтича. Още 10-на минути имам преди да дойде колата, която щеше да ме вземе.

Възрастен човек с бастунче. Отново се извинявам и обяснявам. Човекът културно отказва.

Застанала до казаните за боклук, вече се замислям дали да не я изхвърля.

И тогава виждам една баба с онези чанти за пазаруване, които имат колелца. Седнала да си почива на стълбите пред една банка.

Ох... най-после! Жената така се зарадва, че ми поникват крилца и на мен! Не е лесно, ей! Ама си струва, когато човек си направи този труд!

А колко храна изхвърляме много от нас... Можем да нахраним половината баби в страната...

Няма коментари:

Публикуване на коментар