Наскорро случайно научих, че Нана Гладуиш и момичетата от Фондация "Една от осем" са в града ни и минах от там за да се запозная с тях. Нана на мига реши да ме приобщи към един, вече започнал, разговор между жени, преживяващи рака. Така се роди това видео, без сценарий и режисура.
Аз, лично, не виждам кой знае какво да сме си казали ново, което да не преживяват и други с нашата съдба, но, може би, защото подобни разговори водя с познати и непознати, от цели 12 г. Обаче пък, според мои приятели, този разговор може да вдъхне кураж на много други. Така че, реших да го поместя и тук.
Предварително ме извинете за усиленото жестикулиране. Не се усещах, че го правя, а гледайки го отстрани, ме досмеша. Не успях и да кажа всичко, което ми минава през ума в този момент. Но, който е чел публикациите ми тук, ще разпознае вече прочетени в тях преживяваниия и изводи.
Видеото е публикувано във старницата на фондацията във Фейсбук, но смятам, че и без да имате регистрация, ще можете да го видите ТУК, макар с малко влошено качество.
Видеото е публикувано във старницата на фондацията във Фейсбук, но смятам, че и без да имате регистрация, ще можете да го видите ТУК, макар с малко влошено качество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар