Има в съседство една гръмогласна шивачка. Вратата на ателието й - все широко отворена. Там се завърта кой ли не, за да научи или съобщи някоя важна клюка, с което да допринесе за богаството на Банката за клюки. И така цяяял ден.
- Па чакай да ти кажа за Марето!
- Какво? Че е правила сватба на дъщеря си? Аз вече знам!
- Не ма! Сватбата...! Тваа ясно! Друго искам ти кажа! Марето отишла при оня, дет беше на Гера Кофата мъж. Па са разведоа. Сещаш ли са?
- Не! А... на Верчето колегата ли ма?
- Същия!
- И? Ко той?
- Ми той нали ся бачка в съвета, та им помогнал по-бързо да станат документите.
- М... И кво от тва?
- Ми нищо. Ма после се обадила и на оная, любовницата на оня.
- Кой ма?! Нищо не ти разбрах...
- Ма оня ма! Дет живее срещу магазина. Ние нали на магазина пием кафе, та я виждаме кат оди у тях...
- М! Както и да е... Аааа, да ма, сетих са. Дет работеше в Горското.
- Аха! Та той па ся нали работи в паспортна. Та и там бърже й направили на булчето личната карта. С новата фамилия, новия адрес... всичко...
Хм... мисля си аз... дефицит на клюки трябва да е настъпил, щом опряха документите на булката да коментират... Ми, то, покрай този магазин и тази маса, дето пиели кафе, вече сигур никой не смее да мине ...
- Ама гледам тая, Гина, как простира тениските..
- Как?
- Ми ей тъй, като плашило, нали са сещаш... ръкавите тъй отгоре на въжето...
- Ма не мой така, ма! Таа а болна жената! Ръцете й треперят, найш ко а тва... да не дава Господ...
- Ба!
- Виле, чаай да та питам нящо...
- Питай!
- Ма миналата седмица имаше некъв мъж у вас, ма!
- Къв мъж, ма, Росицо! Аз съм жена на 70 годин...Не се излагай, мъж...
- Ма имаше, ма! Ей там пушеше на терасата!
- Къде, ма?!? На коя тераса?
- Ми там.. И на двете тераси. Пушеше цигара.
- Ма тва а зет ми, ма! Мъж! Тва а на сестра ми мъжа...
Та... Ама някой път не се чува добре от балкона ми...
Седя си на балкона и слушам. Гръмогласна е, шивачката, но не достатъчно, че да чуя всичко. Коли минават, птички чуруликат... А пък и репликите на събеседниците се чуват, колкото да не помисля, че си говори сама. Та се получават едни безсмислици... И така и при мен настъпва един дефицит, като в държавния бюджет по време на криза, че и извън нея...
И тъй, както не чувам всичко, умът ми услужливо предлага думички за запълване на изречението. Но, на умът ми, не му се занимава със смисъла, щото всичко това го прави някак разсеяно, по задължение...
Гъза ти нещо куца. (О, боже, това беше умопомрачително! Я да взема да си почистя ушите)
Това не е... (минаващ автомобил), това е кубизъм! (Хм... какво й разбира главата от кубизъм... ама... може да е зашила няколко парчета плат накриво...)
Има девинска, хисарска минерална... брациговска... дОбра вОда (това е местност до Пазарджикк, ама то и там има минерална вода, защо ми стана толкова смешно).
Наляво, наляво, към мен, към мен, на ляво (Хм... това много добре го чух, но не ми носи никаква информация...) (проклети минаващи автомобили)... нейната кола...(Или пък беше пола... все пак е шивачка)
Ейххх... врътна ключа, ясно чух изщракването ... Тя вратата й кат нея, шумна и приказлива... Язък! Дори кафето не успях да си изпия...
Нищо. Тя ще дойде пак.
ПС:
Съвпадът с реални лица и събития е напълно случаен. Или почти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар