Печелим награда от томбола и така се озоваваме във Вела Хилс през седмицата, няколко дни преди Коледа.
Тук има 7-8 паркирани коли, но кьорав турист не се вижда.
В хотела сме сякаш само рецепционистката на хотела, пиколото, рецепционистката на СПА центъра, двама масажисти, двама сервитьора и ние двамата. Прекрасно! Сякаш сме наели целия хотел. На самотен остров сме. Само двамата!
В басейна, досаждам му:
- Снимай ме. Чакай, чакай! Не така! Защо топиш апарата като ще снимаш над водата?!
Правя еленови скокове и размахвам ръцете си като крила на голяма бяла птица.
- Смешна си!
- Аз искам да съм смешна! Само че... сладко-смешна...
- Да ... Ама си смешно-смешна...
- Е... добре де... признавам... трия...
В джакузито се чувствам 3 годишна, докато се опитвам да застопоря пластмасовата чаша с капучино на повърхността на водата. Не успявам.
Гледката от тук е красива! Но се вижда и улицата. А там минава един навлечен и намръщен човек. Какъв контраст! Понякога и аз изглеждам така. А някой друг, навярно, ме наблюдава и си мисли същото.
Малко по-късно се рея се по тавана на масажното студио. Индийски масаж на глава и рамене и рефлексотерапия на крака. Масажистът натиска ужасно болезнена точка в основата на палеца на крака ми. И, изведнъж, се чувствам като корабна котва и тупвам на кушетката. Иначе всичко е чудесно!
Вечеряме. Единствени гости в балната зала. Обсъждаме това-онова и се смеем.
Качваме се рано.
Тук е прекалено топло. Сваляме по една кожа. Лягаме си. Делим си слушалките, прегърнати.
По някое време, пушим на прозореца. Дъхът ни излиза във вид на кондензирана пара. Насреща тъмнее планината. На метри от билото на долу, за миг просветва минаваща кола. Като персеида е.
Тихо. Гушваме се. Докосваме пръсти. Едва. Лека нощ.
След известно време забелязвам, че се въртя. И то само по посока на часовниковата стрелка. Дясно, корем-дясно, корем-ляво, ляво, гръб. И пак така. По дяволите, защо съм такава смотла... да не мога да спя на други легла. Нося си възглавницата, но не мога да помъкна и леглото. И се почна. Пак пуша на прозореца. Отивам до тоалетна. Проверявам си телефона. Лягам. Търся си мъжа из цял куп завивки и прекалено голямото легло. Намирам го. Гуша се. Топло ми е! Ставам да намаля радиатора. Пия вода. Лягам. Ставам и събличам горнището на пижамата. Ставам да изключа радиатора. Събличам всичко останало. Лягам. Въртя се по часовниковата стрелка. Мъж ми хърка. Гъделичкам го с нокът. Спира. Пак започва. Пак го търся из леглото. Пак го гъделичкам. Пак спира. Няма ли край тази нощ... Я! Сънувам! Е, разгеле! При осъзнаването на този факт се събуждам. Въртя се по посока на часовниковата стрелка. Отивам до тоалетна. Пия вода. И т.н. И т.н. Нощта най-после свършва.
Язък за масажа. И басейна, и прочие. Мисля си за Лори. Сега трябва да се прибера за да си почина.
Лори ще каже мау...
После ще дойде Коледа и аз ще си пожелая да мога да спя на други легла.
И аз съм същата работа, не съм ли си в леглото - няма спане.
ОтговорИзтриванеЧетох нещо, някакви учени, изледвания, ала-бала, значи като спиш за първи път на ново място и лявата половина на мозъкат ти дефакто спала "наполовина". Не помня много но ако ти е интересно можеш да го намериш в интеруеба. Птиците и морските бозаиници правили така - половината им мозък спи, другата половина е нащтрек. Имали сме били нещо общо със птиците и морските бозаиници. Просто ти сигурно си повече птица (или делфин !) от другите хора :-) /Нако
Ха! Любопитно! Допадна ми идеята да съм повече делфин, а защо не и птица. Често се заглеждам в птиците (явно поради липса на делфини в околията), и, понякога се опитвам да погледна през очите им. Днес, от колата,гледах една, която летеше уж, но не помръднаше от мястото си. Викам на мъж ми, виж, да не би да е попаднала във въздушна яма. А той, много убедително каза: "Не! Играе си просто!"
ОтговорИзтриванеДелфинска прегръдка от мен!
Пс: Радвам се, че отскачаш до тук 😊