Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

24.01.2018 г.

Мислех си снощи...

Всяка клетка в организма си знае работата и трябва да си я върши! Аз, макар да съм "Шефът", тяхната работа не я знам. Всеки орган, всяка система, всяка емоция...

Както и в семейството, града, институцията, държавата и планетата! Всеки трябва да си знае работното място и задълженията, и да си ги върши съвестно и отговорно!

Но винаги ще има изродени клетки. Може би клетки, на които им е писнало и правят революция. Или обикновени терористи-камикадзета с измислени каузи. Хора, управляващи корпорации, които унищожават себе си чрез природата.

Пътят е един, но пътеките са много... всички се губим в тях, защото не мислим с единно съзнание.

Често се случва човек да порасне, тъкмо преди да напусне Света. Дано не се случи така и с Човечеството...

Няма коментари:

Публикуване на коментар