Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

4.06.2017 г.

Нощ с Лори и Тигъра

25.03.2017 г.

Лори не мърка.

Тигър хърка. Вибрациите се усещат в радиус от поне два апартамента. Нека им на комшиите!

Кати дивее на ръба на спалнята. Но, когато получава и един тежък безпризорен лакът някъде по тялото си, тя твърдо решава, че няма да го бъде!

Незнайно с какви усилия на волята, успява да събуди Тигъра и да го изправи на крака.

- Отиваш в малката спалня. Ще ти донеса одеало.

В тъмното, докато Кати примлясква от задоволство от факта, че живее в апартамент с 2 спални, Тигърът произнася, много тъжно, ясно различими думи:

- Ама... къде... там няма никой... никой няма там...

Това обърква Кати. За около 3 секунди.

След малко Тигърът е вече настанен и завит в малката спалня.

Кати, доволна от завоюваната територия, си ляга. Но установява, че Сънят се е изнизал като Пинко Розовата пантера. Сигурно е на ПиЯно бар.

Лори спи.

Кати решава, че ще пуши. Минава покрай клетката на Тигъра. Странно! Това е много странно! Прекалено тихо е! Вибрациите започват да й липсват, а доволството от завоюваната територия отива при Съня.

Лори и Тигъра спят. Сега вече и Лори хърка. Кати не. Мисли си, че, когато Сънят се върне, ще изтърпи едно голямо Конско. Тигърът също...когато се наспи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар