Страхът не съществува...

15.03.2017

Днес ми изплува нещо, което ми се поиска да ви разкажа.

Зет ми качил Кристиян, който е на 6 г., на най-стръмната писта на Пампорово - Стената. Тя е сенчеста и заледена.

Кристи вече кара ски много добре. Нямаше 3 г., когато за първи път се качи на такова нещо. Уверен е и извиква огромно възхищение у 44 годишната си леля.

Но, когато видял стръмния склон, спрял. Баща му се обърнал назад за да провери къде се губи.

- Кристи, какво става? Хайде де! Страх ли те е?
- Да. Малко. - отговорил Крис.

После, разказва ми малчуганът, лельо, затворих очи за миг и си казах "СТРАХЪТ НЕ СЪЩЕСТВУВА!". И тръгнах.

Странно, но една мисъл в главата на 6 г. дете, успя да изпише пламтящи букви в 44 годишното ми съзнание, сякаш сме сменили ролите си! Дадох си сметка, че той, без да е изчел купища книги за самоусъвършенстване, без да е изучавал психология и без да има житейски и духовен опит, постига онова, което аз не успявам след всичко изброено. Първо, самонаблюдава се. Второ - самоанализира се. Трето - осъзнава проблема. Четвърто - сам намира решение. И пето - прави го!!!! Без излишни загуби на време!

Разбира се, всички се нуждаем от доза страх, който да ни пази. Но също, всички, всъщност, живеем с много повече страх, отколкото ни е нужен. И той непрекъснато ни препятства: да общуваме свободно, да защитаваме мястото си под слънцето, да постигаме мечтите си...

За това, приятели, пожелавам ви да живеете без страх, защото животът обича смелите!

Всеки път, когато се страхувате, спомнете си: СТРАХЪТ НЕ СЪЩЕСТВУВА! И го направете!