Обяснение в любов

Ето какво: човек осъзнава уюта на своите неща, посредством другите неща.

Оказа се, че Пиърс Броснън бил сбърчкосан за мен, ама младежите с плочки на корема отговарят само на условието да са красиви и да имат плочки на корема. :D

По този повод написах вълнуващо обяснение в любов към моя собствен съпруг, който никога няма да седне да го чете, нито ще иска да го изслуша, обаче. Такъв си е той. Голямото количество думи, които трябва да изразят неизразимото, той ги игнорира безцеремонно и просто си знае, че го обичам. А понякога може и да се съмнява, така, както и мен, понякога ме гризкат мишчици, сякаш любовта е сирене. Обаче, именно, докато се съмняваме в любовта си, ние вдигаме още една завеса от прекрасното й тяло и тя застава все по-гола пред нас.

И така, докато гледах снимките на младежи с тела на Аполон, на които Юлия, може би, ще каже, че си търся домашен любимец, аз съм в процес на осъзнаване на любовта...

Чудех се трябва ли да е проста, мъдра и най-вече тиха и скрита от стотиците очи на приятелите ми в Лицекнигата и други мои интернет - островчета? Грешно ли е да бъде овесена като картина в художествена галерия с малко бяло листче в ъгъла, където е указана цената й, не просто със ситен шрифт, а с едри букви „БЕЗЦЕННА“.

Ми де да знам... Екна е писатель, Екна не читатель...

Екна я сърби да пише и да се излага.:D

Та, така, в отговор на Юлия, пристигна, с бързия влак, и осъзнаването на любов:

„О, Боже... хаха... Познаваш ли някой от тези? Дали ще ме иска? Бих си взела един за домашен любимец! Освен ако не е безмозъчен гей (не че имам нещо против гейовете, не се стискам да призная на всеки правото да е, какъвто си поиска).:D :D

Също трябва да отговаря на следните изисквания:

Да е кавалер по дълбоки убеждения: когато съм болна да ме масажира, когато съм ядосана да ме разсмива, кавалер да е в леглото, на рождения ми ден, и всеки ден, и всяка нощ. Да ми сервира масата гол и прекрасен, докато шепти стихове за съвършената извивка на устните ми, за цвета на очите ми, който едва ли попада в спектъра на цветовете, видими за всички други човешки очи, за вълнуващия ми ум и необятните поля на душата ми, и тъй нататък, и тъй нататък... да оставя нещо и за неговото въображение....

Но, като се замисля, май моето си мъжле, макар да е толкова несъвършен, че не отговаря дори и на 1/200 от всички тези изсквания, всъщност си е най-най подходящ за моя, търсещ любовта, във всичките й форми, натурел.

Все пак, когато се върне, ще го попитам къде му е списъкът с изисквания, който му дадох, докато подписвах брачното свидетелство преди, има-няма, 24 г. А той ще мига виновно и аз още повече ще го обичам, заради този поглед, който ще бъде по-истински от всички плочки на корема на някой младеж ...“