Влиза местния бездомник в офиса ми, с една красива розова роза и ми я поднася с думите:

- Ти имаш имен ден утре! Заповядай!

- Но той е утре! - възразих аз, докато подписвам разни протоколи и разговарям с друг човек в стаята ми.

- Утре - казва - може да не съм жив! - и настоява с прогегнатата си ръка. Заявява, че съм страхотен човек и, доволен от себе си, тържествено напуска.

Май си търси жена... или пък биричка...

Пък може и наистина да съм страхотен човек...