Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Този път се изрази в огърлици от кухненско фолио. Според мен са уникални и оригинални. Сега съм обещала и на колежките да направя. Ще бъдат в двата цвята от корпоративната визия и ще се получи много приятно, вярвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар