Шанти,
Помниш ли веднъж, през пролетта, когато се разхождахме в парка до къщата ти и ти внезапно спря да говориш и да вървиш?
Бях още неориентирана тийнейджърка и разходката в парка беше „супер тъпо нещо“ за мен. Когато се случи това, аз продължих да вървя и да ти говоря без да забележа, че те няма до мен. Обърнах се и те видях – красива като пролетта! Слънцето се промъкваше между къдриците ти и те искряха още по-златисти. Големите ти сини очи се въртяха на всички посоки в безумен транс и променяха цвета си, отразявайки в детайли пролетния парк! Помислих, че пак са се разместили лещите ти и отначало изобщо не обърнах внимание на отнесената ти усмивка. Ефирният ти шал, откачено шарен, се носеше зад теб като пролетен полен. Постояхме така няколко секунди. Аз, втрещена, с жестовете си на троснато тийнейджърско питане. Ти, захилена и отнесена, с въртящата си глава и очи, сякаш забравила, че съм с теб.
Помниш ли?
Калина Аргирова 08:33
За какво говориш? За какво си мислела в 1 през нощта?! :D
Елена Николова 08:34
Не помниш ли този момент?!?!?
Калина Аргирова 08:36
Не... Какво те прихваща?! Каква е тази поетика, която те е обзела, хаха...
Елена Николова 08:37
... ех...
Калина Аргирова 08:38
Какво има, мило, кажи!
Елена Николова 08:39
Случи се нещо вчера... нещо прекрасно!
Калина Аргирова 08:40
Какво? Не ме дръж в напрежение! Минават ми около 150 прекрасни пеперуди в главата, коя от тях е при теб?
Елена Николова 08:42
Имах своя първи
Калина Аргирова 08:50
Хей, къде се изгуби? „Първи“ какво... оргазъм, хаха? Хайде, изплюй камъчето!
Елена Николова 08:52
Почакай, говоря по телефона.
Калина Аргирова 08:53
О, Боже! Първи сутиен, първи панталони, първи сериозен разговор... какво прекрасно нещо в мъжки род още не си имала... Хаайдее, затваряй тъпия телефон, за да мога аз да ти се обадя!
Елена Николова 09:00
Не! Не искам по телефона! Искам да пишеш! Взех важно решение! Искам да ми напишеш тук всичките си пристъпи на безпричинно щастие. Или, както го нарече ти тогава, всеки твой внезапно връхлетял те възторг!
Калина Аргирова 09:04
Аха! Това е смешно :D! Това ли ти се стовари вчера на безгрижната ти главица, сестро?
Елена Николова 09:05
Да, какче, това :)
Калина Аргирова 09:06
Ами супер! Или ... може би не... Това наистина е учудващо! Моите първи възторзи ме връхлетяха след 30-те. Вече имах и достатъчно проблеми. Винаги съм мислела, че тези изживявания някак си идват след като човек е бил достатъчно обременен и после след като си осмислил и отхвърлил бремето си, по някакъв свой си начин. Знаеш... Всичко наред ли е при теб, миличко?
Елена Николова 09:08
Ех, Шанти... Шантавело такава! Да, всичко е наред, освен нещата, които стоят на пътя ми и аз минавам за първи път през тях. Това беше невероятно изживяване за мен! Чудя се какво да правя с него, къде да го дяна, как да го наместя в живота си, как да го накарам да идва по-често... Така реших, че ще стана колекционер на пристъпи на щастие!
Калина Аргирова 09:10
Леле... Дете, гледай си живота! Рано ти е да мислиш толкова! Върви в бара и прави секс с бармана, а после направо на работа! Това е за сега! Какви възторзи те гонят, какви пристъпи!
Елена Николова 09:11
:( …
Калина Аргирова 09:11
Хайде да поработим малко днес. Довечера ще се чуем.
* * *
- Ало!
- Шантавелооо! Много си лоша!
Звънливият смях на Калина прозвуча като момина сълза, разлюляна от вятъра. Или поне така се стори на Ели.
- Кажи, какиното сега, какво те мъчи толкова? Какво точно ти се случи?
- Шанти, писах на всичките си по-зрели приятели. Не че са много... Обаче искам да изуча това явление.
- Но какво стана, разкажи! – настоя Калина.
- Ох, добре... Но как се разказва такова нещо... Спомням си как на времето те гледах като че си луда, когато ми каза, че ти се случват такива неща. Сега разбирам, че е много трудно да се разкаже.
- И?
- Ами нищо... просто си вървях. Времето беше страхотно. Както си вървях и от едната ми страна една поляна. Такава неподдържана, но много зелена, с висока трева. И там имаше три кучета. Само главите им се виждаха и изплезените езици. Тичаха, гонеха се и сякаш се усмихваха. Миришеше на пролет и съвсем лек вятър сякаш изми умората ми. Мина през мен като топъл душ. Изведнъж се видях сякаш от Космоса. Толкова мъничка, но толкова свързана с всичко. Беше изумително! Кратко, но пълноценно щастие. Ей така, без видима причина. Затворих неволно очи, вървейки. Разминах се на косъм с един страхотен пич, който сякаш разбра какво изживявам. Усмихна ми се и ме хвана, докато залитах към бордюра. После имах чувството, че ме целува, ей така, без дори да ме е докоснал... Смеейки се и поглеждайки назад един към друг просто си продължихме по пътя. Това е!
- Ааа, значи готин пич, а?
- Неее! Ама чакай малко, не беше ли ти в онзи парк?! Как не разбираш?! Пичът не беше важен. Важното е онова спонтанно чувство на щастие!
- Ох, малката ми ... Естествено, че те разбирам! Но не ми се иска от сега да се взимаш на сериозно и да си мъчиш главата с въпроси от рода на „Защо съм тук?“.
- Слушай, Шанти! Просто се замисли и ти, какво като си по-голямата! Къде са ти възторзите, къде ти е безпричинното щастие? Помисли, какче, моля те. И после ми напиши във Фейса всичко, което се сетиш. Ще си направя колекция от такива мигове, изживени от другите, за да знам кога и къде да ги търся.
- Това, мило, с търсене в опита на другите не става. То е вид духовно изживяване. Според мен го изживяват хора, които са имали въпроси, които са имали духовни търсения или някакви силни изживявания, житейски трудности. На твоите години, дори да съм имала такова изживяване, аз не съм го забелязвала. За това се тревожа и се чудя какво се случва при теб. Всичко ти е наред, поне на пръв поглед. Имаш си добро образование и работа, гадже...
- Ами... знаеш, не съм от много разкриващите се, като теб. Това, че не съм говорила, не значи, че не съм изживявала заедно с теб онези стресове...Честно казано ... задълбахме..
- Мда... наистина... понякога съм се питала как изживяваш всичко това покрай мен. Пък после си казвах, че явно си силна или може би не ги взимаш навътре всички тези неща...
Гласът на Калина помръкна. Всичко се върна в главата й, пречупено този път през главата на малката й сестра.
- Добре, миличка, щом смяташ, че това ти е важно – имаш го! Ще помисля и ще ти изброя някои от тези моменти, които си спомня. Целувам те! А сега лягай да се наспиш и недей да мислиш за това. Човек, когато се фокусира върху въпроса отговорът му бяга. Нали знаеш, когато се втренчиш в една точка... всичко започва да се размива, вместо да стане по-ясно.
- Ехеее, ето това се надявах да чуя! Благодаря ти, Шантавело! Ще чакам с нетърпение!
- С търпение, мила! С търпение! – коригира я Калина с цялата нежност, на която беше способна.
* * *
Калина Аргирова 01:00
Списък на пристъпи на щастие, за колекционера, с любов:
- Веднъж сънувах. От онези сънища, които сякаш са наяве. Всичко в реалността беше така, както го сънувам – моята си спалня, моето си легло. Осъзнавам дори, че спя, но в същото време имах чувството, че съм будна. После ми мина мисъл, че не помня къде оставих ключа. Изведнъж той беше в ръката ми и, както си лежах по гръб, вдигнах ръка към пространството пред себе си. Ключът пасна в някаква врата над мен. Изщрака и вратата пред мен се отвори със скърцане. Онемях! Да, трудно се разказват тези изживявания! Осъзнах, че това е моята най-дълбока същност. Беше тъмно, но нямаше и помен от страх. Чувствах се уютно. Спокойна и щастлива! Помислих си, че не знам какво да правя тук. Реших, че трябва да кажа нещо, да помоля. Не си спомням точно какво казах. Беше нещо като молба към моето вътрешно Аз да ми помага, да ме напътства. Не съм сигурна кога точно спях, кога се събудих. Сънят и реалността някак се бяха сляли.
- Спонтанно чувство на щастие съм изпитвала и в контакта си с котката ми. Например, прибирам се от работа, а тя ми изнася концерт в Си Минор и с опашката ми показва на къде точно да завия. Или пък докато слушам звука на мляскане и преглъщане, когато й сложа храна.
- Когато бях във въздуха на планера. Чувствах се сякаш съм се върнала в детския си сън, в който летя. Не самото летене, а тази асоциация с онзи повтарящ се сън от детството, пробуди и чувство на пълноценно и искрено щастие.
- Винаги изпитвам такова чувство и, когато съм на почивка в планината. Осъзнавам всеки звук, всеки мирис, чувствам цялата огромна красота на най-мъничкото цвете. Чувствам безмерен мир и спокойствие.
Права беше! Има смисъл човек да се порови в паметта си за тези моменти! Докато ги пиша ги изживявам отново! Дори усетих за миг боров аромат (не се смей)!
Със сигурност има още много такива – в миналото и в бъдещето! Но е най-важно настоящето, нали, мила ми сестричке?
Ще ти оставя място да откриваш своите моменти, дете!
Обичам те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар