За Светлата и Тъмната материя

Мой пост в един сайт, в отговор на разсъждения за Тъмната и Светлата материя, за мислещите същества, за стремежа към хармония:

Това не може да бъде просто коментар върху размислите ти... Това си е цяла тема. Да я бистрим докато пръстите ни станат достатъчно ефирни за да не могат да натискат клавиши...

От години мисля много по тези въпроси. От години се опитвам да спра да мисля и да започна само да чувствам. Опитвам се да се върна към онова интуитивно същество, което отдавна се е загубило из дебрите на човешкия ум. Опитвам се да бъда дете, съвместяващо бремето на изминатите крачки и необратима памет. Да откривателствам, без да се затрия. Да тъгувам, без да страдам. Да записвам мислите си със скоростта, с която минават през сиввите ми клетки, за да извлека поуки и бъдеща радост. Да живея сега, приемайки с мъдрост и спокойствие тежестта на онова, което ме прави по-добра, по-разбираща, по-даваща, без очаквания и без планове...

Знаеш ли, благодарна съм и донякъде успях да откривам светлото в тъмната материя! Стигнах сама до спирките, в които автобус никога не идва. И продължавах пеша с благодарност за гледката, която мога да осъзная, сантиметър по сантиметър, минавайки бавно край нея. Всеки миг, дори и този, в който пиша, се опитвам да изживея на 100 %. Трудно е, но си струва!

И разбрах, наистина разбрах, че няма светло без тъмно! Учим се на това през целия си живот! Малцина са онези, които успяват навреме да открият съвършената хармония. Не ми се иска да навлизам в едни други, много по-широки рамки на вярвания, не му е мястото, а може би и времето.

Мога да разсъждавам безкрайно по темата. Но да не злоупотребявам...

Освен това съм гладна и трябва да отида до магазина, за да има какво да ям ...grin emotico