Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

2.04.2016 г.

Лунност.

Пристъпвам по тъмната страна на

Луната.
Нямане. Имане. Същественост.
В походката ми съска змия, предричаща единственост.
Пролет. Дишане.
Пропадане.
Съм падаща звезда,
устремена към сянката на Слънцето.


Съм.

Няма коментари:

Публикуване на коментар