В неделя очите ми са зелени,
защото отпивам от зеленото на душата ти.
Но в понеделник ти си тръгваш.
На прага отпивам отново от теб.
От онзи цвят на душата ти, който още не е назован.
И цялото ми същество добива цвят на сълзи,
като първия есенен дъжд.
Когато се върнеш, ще пия до дъно,
от всичките ти цветове!
И, малко по малко, избелялото ми сърце
ще се възвърне като Дъга,
а очите ми отново ще бъдат поляната,
на която да полегнеш, след дългия път!
Всичко за мен
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар