Преди да пребори човек трудностите, най-напред трябва да ги приеме! Какъв е смисълът от буците в гърлото?! Каква е ползата от изтръпването на стиснати челюсти?!
И все пак на човек му се иска да е непрестанно щастлив.
Отдавна съм се освободила от некоректната представа, че всичко и всеки ми пречи да бъда щастлива. Напротив! Чувствам се свободна от тези условности! И вярваща, така сякаш вярата в Закрилника и в мене си е самата ми кръв!
Не разбирам в какво се състои различността ми. Отказвам да приема своята необикновеност. Но Той все ме тегли, шепне ми и защото си запушвам вътрешните уши намира си други начини да ми го каже... "Още не си ме открила, само си мислиш, че е така. Забрави за нормалността! Имам други планове за тебе! Приеми съдбата си! Виж коя си!"
Но... тогава... къде е свободният избор? Казват имаме свободен избор в рамките на предначертаното.
Мога да се раздавам където и да съм. Искам да се раздавам. Но какво още имам да разузнавам за себе си? Искам отпуск от духовната работа! Малко да пощракам с пръсти, раздавайки се по познатия начин. Моля!
И след всички наръсени, като предозирана в манджата подправка, мъдрости аз все пак допуснах да се усъмня. Освободих страхове, които крия зад купища смелост. А животът трябва да е прост като циганска баница...
Всичко за мен
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар