Радостта...

... шепти докато на пръсти ходя тихо край нея, страхувайки се тя да не побягне като уплашен заек. Не е ли по-добре радостта да крещи, заличавайки с писъка си стари белези... като онзи мехлем, който продават в аптеката... Ако тя поиска да се държи така налудничаво аз няма да я озаптявам. Нека бъде! Една безпретенциозна, безпринципна и бъбрива веселявост! Нека ме яхне като стара кобила, нека!