Честит нов миг!

  -   Да оставим това в Миналото, а, какво ще кажеш?

  -    Това някакъв шкаф ли е? – попита Ойеулуейо.

  -    Не, това е онова, което отминава – със снизхождение и топлина в гласа си отговори Кейт.

  -   Аха. Какво поставяте там?

  -   Всичко, което току-що се е случило.

  -   Дори новите приятелства ли?!? – зрителния орган на Ойеулуейо зае мястото на цялото му същество.

  -    Ооо, нее! Тях си ги взимаме в Бъдещето. Взимаме и всичко, което ни е нужно за да бъдем щастливи. Но понякога взимаме и неща, които ни натъжават.

  -   Защо ще правите това?! – Ойеулуейо се чувстваше много объркано. То не можеше да си престави какви са тези неща, които хората влачат със себе си непрестанно. – Навярно имате огромни хранилища?

  -   Не, не. Нямаме огромни хранилища. Тези неща, които носим, те не са предмети. Те са просто мисли, спомени и настроения.

  -   Ааа! Но … тогава това е най-лесното нещо, просто не мислиш тези неща и те няма да ти тежат, или се бъркам?

  -    Не се бъркаш. Съвсем точно казано. Но ние сме си такива. Ти, например, имаш ли роднини?

  -    Роднините са нещо като „твоите хора”, нали?

  -    Амии, нещо подобно. Роднините са онези, които са прелели кръвта си във теб. „Твоите хора” включват и приятелите ти, а може дори някои твои колеги.

  -    Хм… Знаеш ли, в моя свят всички са ми роднини. Но освен това са ми и приятели.

  -    А те обиждат ли те понякога?

  -   Доколкото те усещам това означава някой да ми каже нещо, което противоречи на собствената ми представата за мен?

  -    Ммм, май да. Случва ли се понякога?  

  -    Никога. Това би означавало ти да се гледаш в огледалото и да си говориш неистини.

  -    Хм… странно… щях да ти дам един пример, но тогава ти няма да го разбереш… Добре де, а, когато някой от вас си отиде, става ли ви мъчно?

  -    Имаш в предвид, когато някой от нас смени състоянието си?

  -    Амии… имам в предвид умирането…

  -    Няма умиране при нас. Например, нали знаеш, как водата става на лед, на пара и на газ, в зависимост от влиянията върху нея?

  -    Мдаа?

  -   Е, и със съществата при нас е същото. Когато остарее опаковката се превръщаме в газ и се разтваряме във въздуха. После, когато въздухът се нажежи от любов малките капки се събират в по-големи и падат тежки на земята, а после отново се издигат като разноцветни балони.

  -    Уаауу… Толкова е просто! Имате ли памет за всички ваши прераждания, за това, което ви се е случило преди?

 -  Не. Паметта ни е само чистото знание, придобито преди милиарди години от нашите прадеди. Всичко останало е само това, което в момента изживяваш.

  -   Лелеее, страхотно… Но… никога ли не се карате, не спорите ли?

 - Случва се понякога, много, много рядко. Но ако някой го стори то страдаме всички, включително самият той. Това причинява трептене, а то е голяяма беда в нашия свят. Много от нас се пръскат и никога повече не успяват да се издигнат. За това подобно нещо се случва изключително рядко. Между другото и при вас се случва така, но вие не сте толкова чувствителни и не го осъзнавате.

  -   Хм… може и така да е. А какво те доведе тук тази нощ? – попита Кейт и се загърна с пухеното си юрганче.

   -  Сънят ти.

   -  Сънят ми?! Аз сънувам ли сега?

  -  Сега вече не, но докато сънуваше ти се разходи из нашата планета. Моите хора ме изпратиха да те придружа за да не пострадаш по пътя.

  -   Ах … невероятно… Сега като казваш си спомням разноцветните балони. Мислех, че е денят на детето.

  -   И си на прав път. За нас всеки миг е това, което вие наричате „денят на детето”.

  -   Нима всички сте деца?

  -   Да, в състоянието на цветен балон ние сме дете. Възрастния индивид почти не се забелязва, защото той е пара. Бди над нас и ни предава знанията си без дори да забележим.

  -   Но тогава те не могат да ви прегърнат... А ние обожаваме прегръдките.

  -   Всъщност ние летим в неговата прегръдка.

  -   О, нима имате само един родител?

  -   Да, всички деца, когато осъзнаят своята индивидуалност се превръщат в пара и се сливат с родителя.

  -   Колко интересно! Добре де, значи вие не празнувате Нова година?!

  -   Времето е измислица на вашия свят. Не, ние празнуваме всеки нов миг.

  -   Но не ви ли омръзва от празници?

  -   Ти си много забавно човече – отвърна Ойеулуейо. Кейт си помисли, че вероятно лилавият му цвят на кожата се промени на розов, защото Ойеулуейо се усмихва. – Никак даже не ни омръзва. Нямаме нужда от много, щом се носим в прегръдката на Родителя си и всички сме заедно ние сме щастливи.

  -   Може ли да идвам при вас на училище?

  -   Може. Щом заспиш отново те очакваме, а после аз ще те изпращам до вкъщи. Лека нощ, Кейт и честит нов миг!

  -  Лека нощ, Ойеулуейо, честит нов миг! – последната дума застина в малките розови устни на Кейт, докато тя вече сънуваше разноцветни балони с една единствена съгласна в името си.

Честит нов миг, приятели!